Турция ще се противопостави на плана на НАТО за защита на балтийските държави, ако Алиансът не признае групировките, срещу които Турция се бори, за терористични, заяви турският президент Реджеп Тайип Ердоган днес, преди да отпътува за Лондон за срещата на НАТО, предаде Ройтерс.

"Ако нашите приятели в НАТО не признаят за терористични организации онези, които ние смятаме за терористични организации..., то ние ще застанем срещу всяка стъпка, която бъде направена там", предупреди турският президент.

Ердоган заяви още в Анкара, че Турция очаква безрезервна подкрепа в борбата си срещу терористичните заплахи.

Както агенцията съобщи миналата седмица, Турция отказва да подкрепи предложение на НАТО за защита на балтийските държави и Полша, докато не получи пълна подкрепа за борбата си срещу сирийските кюрдски Сили за защита на народа (СЗН). Според публикации в турските медии Анкара не е подкрепила документа, тъй като няколко държави са блокирали друг план, в който СЗН са упоменати като заплаха за националната сигурност на Турция. Начело на тези държави според турския печат са били САЩ.

Вчера турски източник от сигурността заяви пред Ройтерс, че Турция не изнудва НАТО с отхвърлянето на плана за защита на балтийските държави и Полша.

"НАТО е институция, в която Турция има пълни права на вето, политически и военно, и има процедури тук", каза източникът. "Няма подобно нещо като изнудване от страна на Турция - подобно изявление е неприемливо", добави той.

Турция, Франция, Германия и Великобритания ще имат отделна среща покрай срещата на върха на НАТО. По думите на Ердоган те ще обсъдят преди всичко плановете на Турция да установи зона за сигурност в Североизточна Сирия, които към момента срещат критиките на европейските съюзници на Анкара.

Анкара разглежда СЗН като терористична организация, свързана с нелегалната Кюрдска работническа партия (ПКК), но тези сили са подкрепяни от Запада като съюзник в борбата срещу групировката "Ислямска държава". На 9 октомври Турция предприе операция "Извор на мира" в Североизточна Сирия срещу СЗН.

Припомняме, че НАТО се нуждае от официално одобрение от всички 29 страни членки за военния план за защита на Полша, Литва, Латвия и Естония в случай на руска атака. Без турска подкрепа за НАТО ще бъде трудно бързо да се задейства в отбрана на тези страни. "Турците вземат за заложник източноевропейците, блокират одобрението на това военно планиране, докато не получат отстъпки", заяви преди дни един от дипломатическите източници на Ройтерс.

За спора с Гърция и Кипър

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган обеща още да даде моментален отговор на всякакви стъпки на Гърция, които може да предприеме в знак на протест срещу споразуменията между Анкара и Либия за морските зони, предаде ТАСС.

Гърция може да предприеме действия, но и ние имаме такова право. Ако е необходимо, ще отговорим моментално, каза президентът на Турция по повод спора на Анкара с Гърция и Кипър за правата върху природните ресурси в Източното Средиземноморие.

Не е изключено Атина да инициира дискусия в НАТО относно законността на турско-либийските споразумения, в частност по отношение на морските граници, за които спорят Гърция и Турция, отбелязва ТАСС. Доколкото виждам Либия може отзове посланика си от Атина, каза Ердоган.

Външното министерство на Гърция обяви, че либийският посланик може да бъде обявен за персона нон грата, припомня ТАСС. Турският президент съобщи днес още, че гръцкият премиер Кириакос Мицотакис е поискал среща с турската страна в Лондон в рамките на срещата на върха на НАТО.

Разбира се, ще обсъдим с него всички тези въпроси. Искам обаче всички да знаят, че всякакви тристранни действия на Гърция, Египет и "Южен Кипър" никак няма да повлияят на нашите стъпки по отношение на Либия. Тъй като сме сключили писмено споразумение с нея, каза Ердоган.

В края на ноември Турция и международно признатото правителство на националното съгласие на Либия подписаха споразумението за зоните на морска юрисдикция. Подписването на документа предизвика остра реакция от страна на Гърция. Атина възрази срещу споразумението, окачествявайки го като сериозно нарушаване на международното право.

За отношенията между Анкара и Москва

Отношенията между Анкара и Москва не представляват алтернатива на отношенията с другите съюзници, заяви още Ердоган, цитиран от ТАСС. Русия е един от най-важните партньори на Турция. Нашите отношения с Москва обаче не представляват алтернатива на отношенията с другите съюзници, напротив - тези отношения са допълващи се, отбеляза турският лидер. Той посочи, че Русия е важен играч на световната политическа сцена.

На срещата на върха се очаква да бъдат обсъждани отношенията на членките на НАТО с Русия и Китай. Подкрепяме продуктивното сътрудничество с Китай, който смятаме за "възходяща сила". Русия също така се явява един от основните играчи в нашия регион и в международен план, добави Ердоган.

Срещата на НАТО в Лондон

В Лондон днес започва двудневната среща на върха на НАТО. Форумът събира лидерите на 29-те държави членки, за да отбележат 70-та годишнина от създаването на Алианса. България е представена от президента Румен Радев.

Една от водещите теми се очаква да е свързана със средствата, които страните членки на Алианса отделят за бюджетите си за отбраната. 

След края на Студената война страните членки намалиха бюджетите си за отбрана, но след руската анексия на Крим, съюзниците се съгласиха да спрат с бюджетните съкращения и да увеличат средствата за отбрана. Целта е до 2024 г. те да достигнат 2 процента от БВП на всяка страна членка. За девет страни се прогнозира, че ще изпълнят целта тази година и това са САЩ, Гърция, Великобритания, България, Естония, Литва, Латвия, Полша и Румъния. Според нови данни, публикувани в петък, европейските съюзници и Канада ще отпуснат освен това допълнителни 130 милиарда долара за бюджетите си за отбрана до края на 2020 г., като 20 процента от това увеличение ще се пада на Германия, критикувана от Тръмп, че не харчи достатъчно за отбрана. Очаква се до 2024 г. да бъдат добавени допълнителни 400 милиарда долара.

В кулоарите на натовския форум в Лондон ще се състоят и двустранни срещи, една от тях е между френския президент Еманюел Макрон и американския президент Доналд Тръмп. С интерес се очаква и четиристранната среща за Сирия с участието на Макрон, Джонсън, германския канцлер Ангела Меркел и турския президент Реджеп Тайип Ердоган, отбелязва Франс прес.

В навечерието на срещата на върха съюзниците са разединени по редица въпроси, сред които Афганистан и Сирия. Месец преди форума в Лондон френският президент Еманюел Макрон заяви, че НАТО е в мозъчна смърт и поиска алиансът да започне разговори накъде върви организацията, кои са нейните истински противници, как да се справи тя с тероризма и какво да прави с непредсказуеми съюзници като Турция, а също и как да се подобрят отношенията с Русия.

Броени дни преди срещата напрежението ескалира и между Макрон и Турция. Турция обвини френския президент, че подкрепя тероризма заради това, че се е съгласил да разговаря със сирийски кюрдски политик, за когото Анкара твърди, че е част от екстремистка група. А в отговор на критиките на Макрон срещу турската операция в Северна Сирия Ердоган препоръча на френския президент да провери дали той самият не се намира в състояние на мозъчна смърт.