Протестите под надслов "Окупирай Уолстрийт", които започнаха в Канада и се разпростряха до големите градове в САЩ, днес придобиха световен мащаб. В Европа движението се обединява с протестите срещу мерките за строги икономии, които бушуват от месеци.

Италианската полиция за борба с безредици използва сълзотворен газ и водни оръдия срещу протестиращите в Рим днес, след като някои от тях разбиха витрините на магазини и прозорците на банки, подпалиха коли и хвърляха бутилки, предаде Асошиейтед прес. Телевизионни кадри показаха как полицаи преследват демонстранти и ги заливат с вода от водни оръдия. Малка група екстремистки настроени младежи се отцепи от главната демонстрация в италианската столица, която е част от световните протести против корпоративната алчност и мерките за икономии. Осведомителната агенция АНСА съобщи, че някои от протестиращите са изпотрошили офисите на министерството на отбраната и на агенция по труда, като разбивали прозорците им с тояги, хвърляли пиратки и подпалвали автомобили. Повечето от проявите на насилие станали около Колизеума. Седемдесет души бяха ранени при сблъсъците в Рим. 45 пък бяха настанени в отделения на бърза помощ.

Около 8000 души участваха в шествие до Европейската централна банка във Франкфурт, за да протестират срещу капиталистическите излишества, "несправедливостта" на световната финансова система и властта на банките, предаде ДПА. 10 000 души се отправиха към канцеларията на канцлера Ангела Меркел в Берлин. В цяла Германия протестиращите са били 40 000, по данни на антиглобализационната група Атак, организатор на протестните акции в страната. Протестиращите във Франкфурт носеха плакати с надписи "Играете си на хазарт с нашето бъдеще", а активистите в Мюнхен призоваха хората да изтеглят влоговете си от "мръсните банки". В Лондон, по призива на движението "Окупирай лондонската фондова борса", хиляди протестиращи се събраха в лондонското Сити, където полицията приложи мерки по "контролиране на тълпата", предаде ДПА. "Защо трябва ние да плащаме за криза, която банките предизвикаха?" запита поддръжничка на движението. "Над един милион загубиха работата си, десетки хиляди ипотекирани домове си бяха прибрани от банките, а дребните предприемачи се борят за оцеляване," добави тя.

В Брюксел хиляди - повече, отколкото полицията очакваше, се вляха в протестно шествие, съобщи агенция Белга, като добави, че малка група "прилично облечени" хора повели контрапротест в началото на шествието. Протестиращите скандирали "Ние сме 99 процента" - намек за мълчаливото мнозинство, което понася последиците от кризата.

Митинги вече се проведоха и в американски градове като Денвър, Сиатъл, Сан Диего и Ню Йорк. Демонстрации имаше и в лондонското Сити - финансовото сърце на британската столица.

Днес движението на Възмутените, бунтуващи се срещу породената от кризата несигурност и срещу могъществото на финансите протестират по цял свят с надежда да придадат международно измерение на тази небивала форма на недоволство, възникнала през пролетта в Испания.

Пет месеца след появата на движението на 15 май в Испания "възмутените" и други свързани с тях групи искат да превърнат 15 октомври в ден символ, прицелвайки се във важни финансови центрове като Уолстрийт, финансовото сърце на британската столица - лондонското Сити, седалището на Европейската централна банка във Франкфурт.

Разпростирането на движението чак до Съединените щати "показва, че става въпрос за проблем, който засяга не само Испания, а и целия свят, тъй като кризата е глобална, пазарите действат в световен мащаб", обяснява Хон Агире Суч, говорител на движението в Испания. След големите демонстрации през пролетта в Испания, движението обхвана множество страни, но с твърде разнообразна аудитория, като мобилизацията - във Франция, например - остана доста слаба. Липсата на конкретен водач, отхвърлянето на всякаква форма на политическа структура, крайната "демократичност на участието", поставиха под съмнение жизнеспособността му. "Терминът Възмутен е нещо като етикет, връзките все още са доста хлабави. Няма общи искания, в това е слабостта на движението", подчертава Арно Закари, бивш председател на антиглобалистката организация АТТАК в Белгия.