Тези седмина мъже с еднакви костюми, в чиито ръце е събрана върховната власт и цялата мощ на Китай, изглеждат на групови снимки като близнаци, застанали в монолитен строй. Трудно е да си представиш, че може да има спорове между тях. Съвсем невероятно пък е "седморката", сиреч Постоянният комитет на Политбюрото на ЦК на китайската компартия, да изложи своите разногласия на публично съзерцание. Щом властта бе поета от екипа на Си Цзинпин, основното правило в "битката на булдози под килима" - нито байт информация навън, камо ли на репортерите - започна да важи за цялата партия, пише Игор Панкратенко в материал за "Независимая газета", съобщи БТА.

Толкова по-интригуващи бяха съобщенията на "високопоставени функционери на ККП" пред техни контакти в чужбина за чакана още през август оставка на председателя на КНР, другаря Си Цзинпин. Съобщения, а по-точно слухове под формата на версии, горещо дискутирани миналата седмица сред азиатските политици и експерти - от Хонконг до Токио. Някой от партийния елит бе дръзнал да наруши обета за мълчание, разгласявайки информация, чието значение е трудно да се преувеличи. Идеологическа диверсия ли е това? Или спецоперация на китайската партийна пропаганда?

"Всичко, което сметнем за необходимо да разкажем за ККП пред света, се демонстрира на партийните конгреси. Ако пък имате допълнителни въпроси, това си е ваш проблем", намекват функционерите на компартията, щом чуят въпрос "извън формата". Прекъсвайки съвсем безцеремонно дори един доверителен, приятелски разговор, защото са наясно какво и колко рискува човек, допрял се до партийни тайни, още повече при контакт с чужденец. Но и без данни от първоизточници бие на очи, че отминаващото лято не е било никак лесно за Си Цзинпин.

Грандиозният скандал около доставените от частна фирма за държавното здравеопазване големи количества некачествени ваксини за деца разбуни китайското общество. Прекалено ясно изпъква корупционната съставка на тази история, прекалено са беззащитни почти стоте хиляди дечица, получили вместо ваксини долнопробен заместител - добре че поне се размина без смъртни случаи. За да схванем колко са сериозни нещата, е достатъчно да си припомним само едно: Си Цзинпин лично обеща разследването да стигне докрай, виновните да бъдат наказани и да се вземат мерки против подобни инциденти в бъдеще. А се броят на пръсти случаите, когато публично е говорил за корупционни практики.

Но ако бе единствен, проблемът не би добил критично значение за някои хора от партийния елит. Дойде обаче и друга беда - изгледите за истинска търговска война със САЩ. Които за ред функционери и "ветерани" на компартията са далеч по-опасни от вътрешнополитическите проблеми. Защото засягат най-чувствителното им място - кесиите, сметките в чужбина, бизнес активите в Щатите и уютните, градени с любов "гнезденца" например в Австралия.

От 2012 г. насам Си и екипът му методично прочистват корупционерските групировки в държавния апарат, правоохранителните органи, армията и партийните структури, които си сглобяват с корупционни схеми собствени бизнес империи. Най-големите вече са разгромени, но останалите, с по-скромен размах - тук "свещоливничка", там "сграда за даване под наем" във вид на многоетажен мол, все още са твърде много.

И тъкмо на тези "нелегални милионери" с партийни и чиновнически постове евентуалната търговска война със САЩ и доста твърдата външна политика на председателя Си направо им разгонват рейтинга. Едно е да си мериш тарифите със САЩ, но нали Вашингтон може да стигне и до персонални санкции. А служителите от ресорните ведомства в Щатите се прицелват толкова точно във финансите на конкретни лица, че легендарните стрелци от Дивия запад биха се разревали от завист.

Освен това недоволството от Си Цзинпин не опира винаги до личния интерес. Стремителният скок на Китай към днешните висини се дължи всъщност ако не изцяло, то до много голяма степен на тясното сътрудничество със САЩ. При всичките наистина гигантски постижения на КНР през последното десетилетие зависимостта й от американските пазари и технологии остава доста съществена. Ако се увенчае с успех държавната програма "Произведено в Китай 2025", ситуацията ще е различна, по-благоприятна за Пекин. Днес обаче едно скъсване със САЩ може да донесе сериозни проблеми. И някои елити в Китай добиват впечатлението, че другарят Си и съратниците му открито недоразбират този тънък момент. Сиреч "ненадминатият кормчия", както е наречен председателят на КНР в официалната си биография, води Китай в неправилна посока. Това поражда у някои идеологически издържани партийни кадри и присъединили се към тях представители на аполитичния бизнес доста тревожни настроения, почти на ръба на паниката. И желание "да понатиснат спирачката" на другаря председател, а най-добре изцяло да го отстранят от властта.

Проблемът обаче е там, че партийната и чиновническата опозиция просто нямат реални лостове, за да повлияят на Си Цзинпин, камо ли да му вземат властта. Председателят на КНР и дружките му не са градили залудо години наред системата, напълно подчинила и поставила под контрол партийния апарат, държавната сигурност, армията и всички останали структури, подвластни вече само на тях и тесен кръг доверени лица.

Опозицията впрочем няма и водач, поне донейде сравним по влияние, известност и подкрепа в партията със Си Цзинпин. А протестите тук и там може да приключат не само с организационни изводи, а и с продължителна екскурзия до някой таен партиен затвор. Какво им остава в крайна сметка на опонентите на другаря Си и неговия курс от партийния и държавния апарат - само да интригуват чуждестранните си партньори със слухове за скорошна оставка на председателя на КНР. И не защото вярват, че "мечтите се сбъдват", а за да споделят макар по този начин страховете си с другаря Си.