Червеният кхмер Пол Пот, който изби над 2 млн. души (снимки, видео)

08:01 | 19 май 2018 | Редактор : Десислава Димитрова 61 10855 Снимка: Shutterstock

На 19 май 1925 година в Камбожда се ражда момче, което кръщават Салот Сар. Баща му е заможен и влиятелен земевладелец, брат му заема поста на дворцов секретар в столицата Пном Пен, а сестра му и негова племенница са едни от официалните съпруги на тогавашния крал Монивонг.

Когато е едва на 6 години Салот е изпратен в Пном Пен, където живее със семейството на брат си. Постъпва в манастир и става послушник. Продължава образованието си в частно католическо училище, а след като завършва гимназия започва да учи техника в Пном Пен. През следващата - 1949 година, той заминава за Париж, където следва радиотехника и електротехника като национален стипендиант.

По това време Франция е обхваната от комунистическото движение и той се увлича по идеите на марксизма и ленинизма. След завръщането си в родината, Салот става член на Индокитайската комунистическа партия - ядрото на Народната революционна партия. Назначен е на ръководна длъжност близо до границата с Виетнам и докато е там получава политическа подготовка. Там някъде порасналото момче прави първите си стъпки по пътя, който ще го превърне един от най-жистоките диктатори в световната история, подложил на геноцид своите сънародници.

Само за 3 години режимът на Салот Сар, който се преименува на Пол Пот (Pol Pot, съкращение от Political Potential - "политически потенциал") и сменя името на страната на Демократична Кампучия, причинява смъртта на над 2 млн. души. Повечето от тях са екзекутирани, а други умират при изтезания и от глад. По официални данни убитите са минимум 1,7 млн., но според различни изследвания всички, намерили смъртта си, са около 2,2-2,4 млн. души. Някои проучвания твърдят дори, че са повече...

Embed from Getty Images

Пол Пот управлява кратко, но жестоко, и винаги с усмивка

Малко преди края на първата Индокитайска война, крал Нородом Сианук получава съгласието на Франция за обявяване на независимостта на Камбоджа, но при условие да бъде запазена френската армия в кралството. Комунистите, които кралят нарича Червените кхмери, се подготвят за революция. През януари 1975 г. Пном Пен е обсаден и подложен на непрекъснати атаки. Комунистите получават помощ от армията на Северен Виетнам, тъй като не са добре обучени и са зле екипирани. На 17 април Червените кхмери превземат Пном Пен.

Една година по-късно, Пол Пот става министър-председател на Демократична Кампучия, използвайки фалшивата легенда, че е 47-годишен общ работник от ферма за евкалиптови дървета.

По време на властта си той провежда агресивна политика на преместване на хора от градовете в провинцията, за да "пречисти" камбоджанския народ като стъпка към комунистическо бъдеще. За целта разпорежда да бъдат изтребени интелектуалци, учени, лекари, журналисти и други "буржоазни врагове", както и будистки монаси и малцинствата в страната - най-вече китайци и виетнамци.

За Пол Пот хората, избягали от провинцията по време на гражданската война, за да търсят убежище в градове като Пном Пен и Батамбанг, са предатели и изменници на революционната кауза. Те са считани за врагове, защото търсят закрилата на капиталистическата система. Гражданите са разделени на две групи: "стари хора", които живеят в освободените райони преди началото на революцията, и "нови хора", които са избягали от селата и са потърсили спасение в градовете. Те са лишени от всякакви права и осъдени на тежък труд в комуни. Въведен е 18-часов работен ден.

Освен това Пот забранява парите и пазара, а цялата частна собственост се превръща в национална и на гражданите им е разрешено единствено да притежават своите черни униформи и приборите си за хранене. Дори и децата се възприемат като национална собственост. Когато навършат 5-6 шест години, те са отделяни от семействата им и са изпращани в институции, където ги възпитават в духа на революционните идеи.

Камбоджанците са лишени и от правото да изповядват свободно своите вярвания, след като Пот изцяло забранява религията. Всички храмове са разрушени. Но не само това - слага се край на всички институции като училище, болнична система, брак и семейство.

През януари 1976 г. е приета нова конституция. А през август същата година Пот обявява "четиригодишен план за интеграция на социализма", който има за цел създаването на благоденстващо социалистическо общество. Идеята е да се осигури чужда валута чрез увеличаване на производството в селското стопанство. Това трябва да стане чрез развитието на леката и тежката промишленост. Според този план очакваните добиви на ориз са поне 3 тона от хектар, на фона на получаваните по това време средно по-малко от тон на хектар. Лидерът обаче разчита новата норма да бъде постигната благодарение на "революционната страст". Всеки, който не може да достигне този добив, е екзекутиран за саботиране на революционната дейност.

Хората са убивани по различни начини, но винаги с особона жестокост - с кирки, мотики, метални прътове или с острите ръбове на листата от захарна палма, които служат за прерязване на гърла или кореми. Други са прегазвани с трактори или взривявани с тротил - с цел повече убийства наведнъж. Трети са погребвани живи или полумъртви, изгаряни, обесвани с главата надолу, за да бъдат за назидание на другите. Хора са убивани дори за провинения като раждане на бебе, без разрешението на партията.

Embed from Getty Images

Оцелели, но осакатени жертви на режима

Въпреки физическото и психическото изтощение, хората работят с всички сили. Мнозина припадат от изтощение и недохранване, принудени да се трудят в непоносима жега и при ужасяващи условия. Тъй като лекарите са екзекутирани, припадналите са оставяни на грижите на младите войници от отрядите на Червените кхмери, които нямат никакви познания по медицина. Те обаче са въоръжени и имат власт, измъчват и екзекутират хора.

Това са всъщност деца, отнети от родителите им и пратени в концентрационни лагери. Там те са възпитавани в любов към новия лидер Пол Пот, омраза към всичко западно и дори към майките и бащите си. След това тинейджърите получават оръжие и са изпращани в различни райони като официални представители на властта.

Тези, които успяват да избегнат незабавната екзекуция, са арестувани и изпращани в затвори. Най-жестоки са изтезанията в Туол Сленг, известен още като S-21, в околностите на Пном Пен.

Унищожени са над 600 000 сгради - сред тях училища, болници, християнски храмове, джамии.

Embed from Getty Images

Дрехите на стотици хиляди убити в затворите, струпани на огромни купчини

В началото на господството на Пол Пот червените кхмери избиват преди всичко интелектуалци и привърженици на стария режим. По-късно обаче разпростират геноцида и върху евентуални изменници в собствените си редици. Доказан факт е, че избиват и десетки хиляди свои поддръжници. Затворът Туол Сленг в Пном Пен е ярък пример за мащабите на параноята, която цари тогава - 80% от над 14 000 души, убити там брутално, са именно червени кхмери. Затова и мнозина, които първоначално служат вярно на Пол Пот, се смятат днес за жертви. Проучване на калифорнийския университет в Бъркли показва, че 90 на сто камбоджанците считат себе си за жертва на режима.

Години след режима фермер на име Арун разказва, че е бил сътрудник, вербуван през 1975 година от поддръжници на Пол Пот. Тогава е едва на 16 г. Назначават го за надзирател в затворнически лагер, където изтезават хора. Той твърди, че лично не е участвал в убийствата, бил длъжен само да предава на началниците си списъци с имената на заподозрени.

"Не съм се замислял какво точно правя. Опитвах се само да изпълнявам точно заповедите. Нямах избор, страхувах се за живота си", казва я Арун.

"Няма заповед за унищожението на образованите граждани. Говори се само, че предишното образование няма никаква стойност. На местно ниво служителите на режима решават, че унищожаването на старата система означава именно това - физическо ликвидиране на хората", коментира шведът Петер Фрьоберг Идлинг, написал книгата "Усмивката на Пол Пот". Той е адвокат, който през 2011 година отива в Камбоджа по проект на правозащитна организация. Местните хора описват пред него Пот като винаги усмихнат.

Embed from Getty Images

Дете гледа черепи на убити хора в един от лагерите

След като Пол Пот застава начело на страната, настъпва влошаване на отношенията между Кампучия и Виетнам. Двете съседни държави не могат да достигнат до съгласие за граничната линия и продължават престрелките между частите на виетнамската армия, разположени край границата, и кампучийските отряди. През 1977 г. Пот заповядва на войските, чиито позиции са в източната част на страната, да бомбардират вътрешни територии на Виетнам.

Напрежението по граница обаче нараства и Пол Пот е принуден да смекчи твърдата си политика. Той освобождава Сианук, който до този момент е под домашен арест в своя дворец. Опитва се да подобри условията на труд и да възстанови контрола на централната власт върху администрацията, която почти не функционира, обхваната от панически страх заради провежданите чистки. Това не пречи масовите убийства да продължават в затвори и лагери.

В началото на декември 1978 г. е създаден Кампучийски национален обединен фронт за национално спасение, който се обръща за помощ към Виетнам. На 25 декември виетнамската армия предприема мощна офанзива срещу Демократична Кампучия, в която участват милиони войници. През януари 1979 г. крал Сианук държи пламенна реч на най-високо равнище - пред Съвета за сигурност на ООН, в която обявява създаването на Народна република Кампучия.

Червените кхмери и Пол Пот, които са свалени от власт, се укриват в джунглата близо до границата с Тайланд и водят партизанска война. Новото правителството прави достояние на целия свят зверствата, извършвани от режима на Пот. В резултат на всичко това Пол Пот и Йенг Сари, бившият представител на Демократична Кампучия в ООН, са съдени задочно от специално създаден за тази цел съд и получават смъртни присъди.

Embed from Getty Images

Трупът на Пол Пот е показан на медиите след смъртта му през 1998 г.

Пол Пот обаче не се подчинява на заповедта за разоръжаване и организира нападения срещу мироопазващите сили на ООН. Той отказва да вземе участие в проведените през 1993 г. общи избори, продължавайки съпротивата от джунглите, в които се укрива, дори след създаването на Кралство Камбоджа. През 1994 г. Червените кхмери са обявени извън закона от новото правителство. Техните водачи са изтощени от дългата и безнадеждна съпротива.

През юни 1997 година Пол Пот все пак е арестуван, и то от своите войници, и осъден на доживотен затвор от сформирания в лагера съд. Той обаче умира на 15 април 1998 година, практически избягвайки правосъдието.

През 1999 година Червените кхмери са разформировани. Хората наричат този период "самаи а-Пот", което на кхмерски означава "срамната епоха на Пот".

Чак през 2010 година Извънредният международен трибунал за Камбоджа осъжда на едва 19 години затвор управляващия затвора S-21 - Каинг Гуек Еав, известен като Дойк.