Преди 50 г. на този ден съветските танкове навлязоха в Прага, за да съкрушат курса на демократични реформи на правителството на Чехословашката комунистическа партия. Така започна кървавата окупация на страната, чиито уроци, както много чехи се опасяват, са забравени, коментира днес Ройтерс, цитирана от БТА.

Годишнината от бруталното потушаване на Пражката пролет, започнало на 21 август 1968 г., се отбелязва с церемонии, изложби и филми по време, когато маргинализираната в продължение на много години вече Чешка комунистическа партия отново има влияние. Видни политици от Европейския съюз казаха, че този годишнина подчертава необходимостта да се защитават и днес свободата и демокрацията на континента, изправящ се пред нова вълна от авторитаризъм в Източна Европа, както и пред една много по-настъпателна Русия.

"21 Август (1968) бе удар в лицето", каза Владимир Ханзел, спомняйки си за бруталното насилие в деня, когато 200 000 войници от Варшавския договор - главно съветски, но също и полски, унгарски и български - направиха десант в неговата страна. Ханзел - тогава 17-годишен ученик - разказа как е успял да си пробие път до центъра на Прага, пренебрегвайки съветите на майка си, за да види как чуждестранните войски обстрелват Националния музей на Вацлавския площад с масивен картечен огън, смятайки го погрешно за правителствена сграда. Той описва как в пълната суматоха, при която войските се мъчели да прочетат чешките имена на улиците, жителите на Прага издигали барикади, използвайки трамваи и други превозни средства, което на свой ред провокирало войниците да открият огън, убивайки и ранявайки десетки хора.

Снимка: БТА

Комунистическото ръководство в Москва заповяда инвазията, за да сложи край на реформите на Чехословашката комунистическа партия, облекчаващи цензурата и ограниченията за пътуване. Това бе позволило по-голяма медийна свобода и бе направило режима уязвим за обвинения в корупция. Изненадващата инвазия сложи край на политиката на "социализма с човешко лице", провеждана от комунистическия лидер Александър Дубчек, и доведе до над 20-годишно тоталитарно управление, докато масовите мирни протести през есента на 1989 г. най-накрая свалиха комунистическия режим.

Ханзел, който по-късно стана личен секретар на Вацлав Хавел - първия посткомунистически президент на страната - изрази опасения, че за първи път след 1989 г. чешките комунисти отново печелят политическо влияние. През юли комунистите, които си извоюваха отново място в парламента, помогнаха на правителството на малцинството на Андрей Бабиш да спечели вот на доверие.

"Един от големите парадокси днес е, че... комунистите отново напредват и хората нямат нищо против това", каза Ханзел. В интервю за Ройтерс на 31 юли премиерът Бабиш каза, че днешните комунисти са демократична партия и няма чуждестранни партньори на Чехия, които да се опасяват от тяхното присъствие във властта. Той добави, че партията, която е проруска и антинатовска, няма влияние върху него.

Днешната годишнина съвпада и с растящата загриженост в Брюксел и други западноевропейски столици относно устойчивостта на демокрацията в бившите комунистически страни членки на ЕС и НАТО. ЕС и правозащитни организации критикуват реформите на правосъдните системи в Полша и Румъния, както и ограничаването на медийните свободи в Унгария.

Отбелязвайки тези опасения, дългогодишният евродепутат и бивш премиер на Белгия Ги Верхофстат написа в Туитър днес: "Преди 50 г. на този ден Червената армия смаза надеждите на чехите и словаците, стремящи се към свобода и демокрация. Европейците трябва сега да бъдат единни и да се противопоставят на новата вълна от авторитаризъм, която пак заплашва нашите общества".

Снимка: БТА

А председателят на Европейския съвет и бивш премиер на Полша Доналд Туск писа също в Туитър: "Копнежът за свобода и демокрация надживя (инвазията) и е най-важното, което обединява Европа днес".

Друго наследство от оглавяваната от Съветския съюз инвазия е дълбокото недоверие към Русия сред много хора в Чехия и Словакия (които се разделиха мирно през 1993 г.), макар че дори някои водещи политици там настояват за разширяване на икономическите връзки с нея.

Чешкият президент Милош Земан често критикува санкциите на ЕС срещу Москва, въпреки че чешките разузнавателни служби продължават да разкриват руска шпионска дейност в сферата на политиката и бизнеса.

"(Руснаците) вероятно няма да се върнат отново с танкове, но има и други форми. Те се смятат за велика империя", каза Дана Киндрова - куратор на фотоизложба, посветена на събитията от 21 август 1968 г.