Този епизод от историята на САЩ е сравнително малко известен и за мнозина би било любопитно, че това изобщо е възможно да се случи в "цитаделата на демокрацията и личната свобода", за каквато се смятат Съединените американски щати и че там близо половин век на физическите лица е забранено да притежават злато - за разлика от демократични "колоси" като Индия или Бангладеш.

Националната валута на САЩ е въведена от конституцията на младата държава, а 5 години по-късно, през 1792 година, със специален закон за монетния двор е въведен двоен, "биметален" стандарт, в който среброто и  златото са заложени като основа на валутната и система.
Стойността на една унция злато е фиксирана на 19 долара и 40 цента.

През 1834 година с друг закон е въведена цена от 20.65 долара за тройунция злато.

Биметалният стандарт е често критикуван, главно заради сериозните възможности за спекулации на база пазарните взаимни вариации в стойностите на двата метала.

Тази възможност е пресечена през 1873 година, когато е въведен златен стандарт.
С въвеждането на златото като единствен маркер за стойност на долара, идват поскъпване на парите, икономическа депресия и нараснала безработица.
Затова в тогавашния печат законът е известен като "престъплението от 1873 година".

Ситуацията се подобрява с първите златни трески в Южна Дакота, подобряването на технологиите за добив на злато, откриването на големите запаси в Южна Африка, а малко по-късно и  златните трески в Калифорния и най-вече в Аляска, които запълват и значително увеличават златните резерви на САЩ.

Мнозина монетаристи величаят златния стандарт едва ли  не като панацея. Вярно е, че той практически изключва инфлацията и създава трайно доверие в паричната единица, но същевременно "златото е твърде малко" и той не е подходящ при една експанзивна и взривно развиваща се икономика.

Все пак, в годините на Първата световна война преразглеждането на златния стандарт не е изгоден на САЩ най-вече по политически причини: те са единствената страна с реален такъв, докато, логично, валутите на повечето воюващи страни в Европа се сриват в пропастта заради нарасналите  до небесата военни разходи.

Но войната свършва, икономиката през 20-те години на миналия век бурно се развива, инициирайки неизбежните спекулативни балони.
Идва Голямата Депресия от 1929.  В един миг инвеститорите губят 30 милиарда долара (колосална за времето сума), в периода до 1933 година реално половината банки фалират, а чуждестранните не-резиденти панически се опитват да спасят инвестициите си от САЩ, обръщайки доларите си в ценен метал и изнасяйки ги от страната.

"Конфискацията"

Франклин Делано Рузвелт встъпва в длъжност на 4 март 1933 година.

5 дни по-късно той подписва извънредния банков указ, с който затваря банките за седмица, а десет дни по-късно забранява изнасянето на злато от страната.
Накрая, точно преди 85 години, на 5 април 1933 година той подписва  и  знаменития указ 6102, задължаващ населението, юридическите лица и чуждестранните собственици на злато на територията на страната да предадат всичките си златни запаси на Правителството на САЩ.
Изключение са единствено частните лица, на които се разрешава да задържат злато на стойност д0 100 долара или някои ценни колекционни  монети.
Срещу златото си, собствениците получават еквивалента му в хартиени долари, установен преди близо век - малко  над 20 долара.

След приключването на тази реална конфискация, за пръв път от 99 години стойността на златото се преразглежда  и  фиксира на 35 долара за тройунция, фактически хартиената валута се обезценява двойно, а  реалното злато е платено на старата, по-ниска цена. Това е фактически конфискация на златото от населението и въпреки, че в англосаксонския свят уважението към закона е едва ли не усвоено с майчиното мляко, подобен фактически грабеж трябва да бъде подкрепен и със силни репресивни мерки.

Златото или - в затвора!

Ако някой не предаде златото си доброволно в установените срокове, той е заплашен от глоба до 10 000 долара (сегашен еквивалент с оглед на инфлацията - близо 190 000 долара) или 10 години затвор.
По този закон е имало и реално осъдени и лежали в затвора хора.

Доларът остава фиксиран на тази цена, 35 долара за унция до 15 август 1971 година, когато Никсън го "отвързва' от златото.
Това е датата на официалната смърт на Златния стандарт за амариканския долар, макар че фактически и дълго преди това той реално не е действал: забраната за физически лица да притежават злато е отменена от президента Джералд Форд на 31 декември 1974 година при съвсем други икономически и политически реалности.