На 21 октомври 1966 година става една от най-големите световни трагедии, вина за която има човешка немарливост. В 9,15 часа сутринта над 150 000 м3 скали, пясък и прах се изсипват върху училището в малкото село Аберван в Уелс, където малко по-рано са започнали часовете, и околните къщи. Загиват 144 души - 116 деца - повечето на възраст между 7 и 10 години, и 28 възрастни.

Близо 50 години преди това отпадъци от близката каменовъглена мина са пренасяни в планината Мърдър, която се намира точно над селцето. Така се натрупват огромни купчини, но никой дори не си помисля, че може да бъде предизвикан катастрофален инцидент. Въпреки че само между 1952 и 1965 г. в района стават 11 сериозни наводнения...

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Всичко се случва след три дъждовни седмици, когато заради огромната влага от склона тръгват високи между 6 и 9 метра вълни със скорост между 18 и 34 км в час. Движат се над 600 метра преди да пометат всичко по пътя си, изчисляват по-късно разследващите.

След първата вълна се изсипва и втора - нови 160 000 м3 отпадъци задръстват напълно класните стаи в училището. Веднага, след като свлачището спира, местните жители се втурват и започват да копаят в развалините и да разчистват натрупаната маса с ръце или градински инструменти. Няколко деца са спасени в първите два часа след трагедията, но след това вече не е открит нито един оцелял. 

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

В училището загиват 109 от общо 240 деца, и петима учители. Останалите жертви са наоколо или в къщите. Други 6 деца и 29 възрастни са ранени. По ирония на съдбата това бил последен ден преди есенната ваканция. Архивите разказват, че служителката, отговаряла за храната на децата - Нанси Уилямс, загива, спасявайки с тялото си пет от тях. Заместник-директорът Дай Бенън, който грабва черна дъска, за да спаси себе си и други ученици, обаче не успява. Той и всички 34 деца в неговата стая загиват.

Още същия ден в местния параклис, който се намира само на 250 метра от мястото на трагедията, е сформирана импровизирана морга, в която двама лекари установяват, че повечето от жертвите са починали от задушаване, счупване на черепа или множествени травми. Полевата Съдебна медицина функционира до 4 ноември, защото заради малкото пространство вътре може да влиза само по един родител, който да идентифицира детето си.

Затрупани са и къщите, които се намират наоколо - 18 са напълно унищожени, а други наводнени от вода и кал и семействата са принудени да ги напуснат. След като всичко приключва пък, целият свлякъл се материал се втвърдява в огромна купчина, висока 9 метра, и задръства целия район. Счупени са и двата водопровода на селото.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Стотици доброволци от цялата страна пристигат да помагат в разчистването, създаден е и фонд, в който са събрани 1,7 млн. паунда. В селото е издигнат паметник с дарения, придружени с над 50 000 съболезнователни писма.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Не всички обаче са състрадателни. Шокът и скръбта на родителите и останалите близки на загинали се изострят още повече от безчувственото поведение на журналисти. Спасител разказва, че е чул фотограф от пресата, който кара дете да плаче за мъртвите си приятели, защото би направил по-добра снимка.

Днес в селото могат да се видят белите надгробни паметници на 116-те деца

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Изследвания, направени от британски психолози години по-късно, установяват, че половината от оцелелите страдат от посттравматично разстройство, имат повишена склонност към депресия, злоупотребяват с лекарства и имат проблеми със съня. Работничка завежда дело срещу компанията, в която работи, след като е уволнена, защото отказала да дава нощни смени заради натрапчивите спомени от инцидента - тя е била спасена, макар и затрупана до кръста, но неин приятел умира пред очите й.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Лекарската статистика пък показва, че смъртността сред близките на загиналите пък е седем пъти по-висока от средната норма.

Виновни не са намерени, но случаят предизвиква множество промени в условията за безопасност на работа в страната.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Преди 2 години, когато беше отбелязана 50-годишнината от бедствието, принц Чарлз посети Аберван, за да участва във възпоменателна церемония и откриване на паметна плоча на жертвите. Той засади дърво и се срещна и с някои от семействата на загиналите деца.

А премиерът Тереза Мей заяви, че нацията трябва да отбележи трагичната дата и жертвите да не бъдат забравяни.