Изтърканият бял ван изглежда е бил изоставен... Предната му броня липсва, а една от задните гуми е частично изпусната. Няколко души се въртят наоколо, говорят и се смеят в иначе тихия площад. Те не забелязват, че изпод автомобила се извива дим.

След няколко минути димът се превръща в поток, който се излива около вратите от изпускателната тръба, която се издава под фургона. Тези, които стоят наблизо, са почти напълно погълнати от белия облак и от една жена се чува тих писък, когато внезапната промяна на вятъра изпраща дима в моята посока.

Въздухът минава около мен, получавам слаб вкус в устата на стара дъвка. Чувам как хората кашлят и скоро падат на земята. Чува се вик да се извика помощ. Други лeжат вече неподвижни. Отнема около 20 минути, преди зад ъгъла да се появят мъгливите сини мигащи светлини, което показва, че помощта е на път. Пожарникарите се движат с тромави защитни костюми и дишат през специални апарати. Те преминават от жертва към жертва и проверяват кой може да бъде спасен и кой е отвъд помощта.

За щастие това е събитие в малкия южен финландски град Миккели, което е само репетиция - подготовка за тренировка на следващия ден, в която ще симулира химическа атака.

Сценарият е следният. Терористична клетка е освободила токсичен нервен агент на площад за пазар по време на обедната почивка. Целта е да се тества новаторска технология, която би могла да преобрази начина, по който спешните служби реагират при атака с химически вещества.


Но какво знаем за реалността на събитията по време на химическа атака? Как реагират хората и може ли нещо наистина да се направи, за да се предотврати сериозна загуба на живот?

Във Финландия всички "жертви" са изиграни от доброволци, но сценарият се основава на много реални и ужасяващи събития.

През 1995 г. клетка на групировката Аум Шинрикьо пуска зарин във вагони на влак в час пик в 5 координирани атаки, при които загинаха 13 души и още хиляди бяха ранени. Година по-рано атака отново със зарин от същата група убива осем и ранява над 600 души.

"Това беше отправна точка за нашия проект", обяснява Пол Томас, химик-аналитик в университета Loughborough във Великобритания, който ръководи проекта Toxi-Triage, който стои зад упражнението в Миккели.

Ацуши Сакахара, бивш рекламен агент, оцелял след нападението през 1995 г., а понастоящем живеещ в Киото, разказва какво е преживял.

"Мъж стоеше на метри от един пакет с летлива течност, съдържаща зарин. Първоначално не мислех много за това, спомня си той. - В един момент очите ми се почувстваха сухи, разтърках ги. Въпросната сутрин имах важна презентация, която трябваше да направя пред клиент, и това бе причината да отида в офиса".

И така това щеше да се окаже събитие, което да го засегне до края на живота му.

Две спирки преди Сакахара да се качи на влака, член на Аум Шинрикьо поставя пакета на пода и го пробива с острия връх на чадъра си.


Иначе денят на Сакахара стартира нормално. Първо е отложил алармата на часовника с няколко минути, след това е направил кратка разходка до жп гарата, където си е купил вестник, за да изчака влака "Хибия Лайн" в станция "Ропонги", и да отпътува за 15 минути към гара Тсукижи.

"Когато пристигна влакът, прочетох статия във вестника за атаката със зарин в Мацумото преди около девет месеца - спомня си Сакахара. - на третата врата на първия вагон имаше по-малко хора и затова се качих там. От лявата страна на пода имаше пластмасова торба. Почти седнах до мъж. До чантата седеше някой, който не изглеждаше много добре. Той се беше свлякъл и изпотил. Просто чувствах, че не трябва да съм там. Може би трябваше да изкрещя, да кажа на всички останали да излязат, но не го направих. Иска ми се да бях."

Вместо това Сакахара се мести в предната част на втория вагон, заедно с няколко други пътници, които затварят вратата зад тях.

"Когато погледнах назад, видях бременна жена във вагона, от който бях излязъл. Това е спомен, който няма да забравя, докато наблюдавах ужасните последици от зарина. Може би трябваше да изкрещя, да кажа на всички останали да излязат, но не го направих. По-късно ми казаха, че тя е добре, но не знам какво се е случило с нея. Докато влакът тръгваше от поредната спирка, мъжът, когото видях по-рано, се преобърна. Казаха, че е припаднал. Когато пристигнахме на следващата спирка, станция "Камяч", вече служителите на гарата влязоха във вагона. Явно нещо ставаше."

Какво е зарин

Зарин може да подейства за секунди след вдишването, а симптомите могат да се появят в рамките на минута. Може да достигне смъртоносна доза за около 5-10 минути.

Като газ, той е по-тежък от въздуха и затова отнеме известно време, за да запълни изцяло обема на мястото, на което е пуснат. При инцидента се съобщава, че пътниците са отваряли прозорци във влака, тъй като започнали да се чувстват зле. Всъщност това е стъпка, която би могла да спаси много животи във вагона. Реално, само един човек губи живота си във влака на Сакахара.

В следващите минути предният вагон на влака е евакуиран и в съобщение се казва, че е имало експлозия в станция "Цукиджи". В действителност не е имало експлозия, а друг влак, насочен към нападението, също е било обект на атака, при която хората са се сринали.

Бързо случващите се събития водят до объркване.

"Цукиджи" беше моята станция - казва Сакахара. - Така че реших да сляза от влака и да напусна перона."

Той взима такси до фитнеса, опитва се да направи кратка тренировка, но след това решава да се изкъпе преди срещата си с клиента.

"Започвах да се чувствам ужасно, но душът ми помогна", казва той.

Без да го осъзнава, Сакахара е направил три от ключовите стъпки, препоръчани от американското министерство на вътрешната сигурност в случай на химическа атака - проникване на чист въздух на мястото, премахване на дрехите и измиване със сапун и вода.

"Когато излязох отново навън, сякаш гледах през много силни тъмни очила", добавя той.

Затъмнено зрение е типичен симптом от въздействие на зарин, а също има и болка в очите, стеснение на зеницата, гадене и кървене от носа.

Едва когато Сакахара срещна колега в асансьора на офиса, който коментира кръвясалите му очи, той осъзна какво може да се случи.


Докато леталните дози от нервните агенти могат да действат от секунди до минути, непосредствените признаци на леко или краткотрайно излагане на отровното вещество могат да бъдат и абсолютно невзрачни.

"Колегата ми каза, че трябва да отида в болница - продължава да разказва Сакахара. - Когато пристигнах в болницата, там вече имаше толкова много пациенти. Имах главоболие и ме боляха очите. Бях потен. Доктор дойде да ме види и аз го попитах какво може да бъде, той ми каза, че "няма идея". "

Ще минат няколко часа преди японските власти да успеят да установят, че за всичко е виновен агентът зарин.

Пакетите, които съдържаха отровата, са взети и унищожени от персонала на гарата, а служителите също са станали жертва на нападението. Много от онези, които са били на засегнатите влакове и в гарите, вече се разхождат по улиците, когато аварийните служби се борят, за да овладеят ситуацията. По-късно много хора са потърсили медицинска помощ по собствена воля, а така се създава хаос в болниците.

Така друг проблем след химическото нападение е именно паниката.

"В Токио болниците са били претоварени от хиляди хора, търсещи медицинска помощ след атаките със зарин, казва Томас. - Огромното мнозинство - около 80% от тях - не се нуждаеха от болнична помощ. Можете да си представите какво въздействие има това върху работата в болница, когато стотици хора се появяват изведнъж. Ако баба ви получи инсулт в този ден, тя няма да получи нужната грижата, от която се нуждае. Смъртността при такова събитие е висока. Едно такова събитие би довело до много повече щети сред хората. "

Томас вярва, че новата технология може да помогне, след като позволи бърза диагностика при бъдеща атака.

Например, изследователи от германската фирма за електроника Gesellschaft für Analytische Sensorsysteme, или накратко Gas, са разработили анализатор на вдишване, който може да открие ниски нива на биохимикали, известни като метаболити, които се произвеждат от човешкото тяло, когато реагира на вредни химикали.

В Миккели димът е бил с ментов вкус и на доброволците са били дадени капсули с масло от мента като заместител на зарина. Димът също е произвеждал метаболити, които е могло да се открият при анализ.

Чрез просто духане в пластмасова тръба, към която е прикрепено бутало на спринцовка, дъхът на стотици потенциални жертви може да бъде анализиран бързо.

"Това може да ни даде отговор за около 40 секунди", казва Ема Бродик, мениджър за системни приложения в Gas, която е помогнала за разработването на устройството BreathSpec.

Как убиват нервните агенти

Зарин и други нервни агенти като VX и "Новничок" са група химикали, известни като органофосфати, които също включват много пестициди.

Зарин е 25-50 пъти по- токсичен от цианида, докато VX е два пъти по-токсичен, а агентите на "Новичок" са пет до осем пъти по-смъртоносни.

Те убиват, след като изключват ензим, наречен ацетилхолинестераза, който е отговорен за разграждането на ацетилхолин, молекула, която изпраща съобщения между нервните клетки. Без този жизнено необходим "прекъсвач" ацетилхолинът се натрупва в нервните синапси - точката, където се срещат два края на неврон - става свръхстимулиране на мускулите и секретните жлези на жертвата.

Това причинява сълзи в очите, изпотяване, гадене, течност в дихателната система и неконтролируеми резки движения. Без бърза медицинска намеса жертвите колабират и изпадат в кома, задушавайки се до смърт, поради спазъм на мускулите в дихателната система.

"При изпитанията използвахме дрон, който ни позволява да вземем проби от близко до източника разстояние, но без да излагаме на риск персонала, обяснява Джордж Палис, инженер и управляващ директор на T4i, компанията, която стои зад технологията. - Така може да вземем проби и в широк район много бързо, за да можем да получим представа за разпространението."


Консорциумът Toxi-Triage също разработва технология, която може да събере информация за отровни химикали от по-големи разстояния. Използвайки специализирани камери, които улавят видимата, ултравиолетовата и инфрачервената светлина - известна като хиперспектрално изображение - е възможно да се открият характерни модели, които предават присъствието на химически агент.

"Информираната бдителност е от ключово значение за ефективната превенция, казва Татяна Новосьолова, научен сътрудник, който изучава заплахите от химическо и биологично оръжие в Центъра за изследване на демокрацията в София. - Отговорността за тази бдителност не е просто нещо за властите, но е важна за всеки един от нас, ако искаме да се борим със заплахата от химическо оръжие. Това означава, че трябва да знаете към кого да се обърнете, ако човек се окаже в рискова ситуация или извънредна ситуация, както и да е запознат със съответните отговорни органи или служби и да знае как най-добре да ги достигне. А за тези органи и службите за спешна помощ, които реагират на химическа атака или случайно изпускане на вредни химикали, е от решаващо значение да разберат какво вещество е включено."

Предпазните мерки и реакцията могат да варират в зависимост от химикала, който се използва, докато изложените трябва да бъдат третирани по различни начини.

Например, при нервни агенти и някои отравяния с пестициди често се дава на пациентите атропин. Но атропин не трябва да се дава на тези, които са изложени на инкапацидиращия агент 3-хинуклидинил бензилат, по-известен като BZ, тъй като той може да влоши неговите ефекти.

Някои нервни агенти също имат специфични антидоти, които, ако се дават достатъчно бързо, могат да спасят човешки животи.

Изследователи като Джанис Чеймбърс и нейният екип от държавния университет в Мисисипи също се опитват да разработят по-добри антидоти за нервните агенти, които могат да помогнат за намаляване на ефектите, които те могат да имат върху мозъка.

"Нашата цел не е просто оцеляване, а оцеляване с минимално или никакво увреждане на мозъчната функция", казва Чеймбърс. Но тя предупреждава, че все още може да отнеме много години, преди новите им лекарства - известни като оксими - да получат одобрение от регулаторните органи.

Обеззаразяването може също драстично да намали смъртността при атака с химическите оръжия, тъй като колкото по-дълго веществото остава върху кожата и дрехите, толкова повече може да влезе в кръвния поток. Облеклото на жертвите трябва да се свали веднага от телата им, преди да бъдат енергично измити и изтъркани в спешно издигнати палатки за обеззаразяване от авариен персонал, носещ предпазна екипировка. Тестовете показват, че обеззаразяването в рамките на 15 минути от излагането дори на силно смъртоносни нервни агенти като VX може значително да подобри шансовете на жертвата.

Доброволците в Миккели са изненадани, когато стигнат до края на палатката за обеззаразяване, защото виждат ръчно устройство, което прилича малко на електрически шлайф, което трябва да изтърка кожата им. Този умен комплект - известен като газов детектор Array X - може да идентифицира наличието на вредни химикали върху кожата, дрехите и други повърхности. Това е нещо като гайгеров брояч, но за химически агенти, а не за радиация.

Всяка "жертва" на токсичен газ е маркирана с цветна лента на китката. В лентата има безжичен "интелигентен" чип, по-скоро като тези в безконтактна разплащателна карта, който при сканиране с мобилен телефон може да разкрие кой е, къде е бил по време на инцидента, промяна в тяхното състояние и каква обработка е получил. Взимат се дихателни проби, кръв и урина. Маркират се по подобен начин. Всичко това помага на службите за спешна помощ да следят жертвите, тъй като те са отведени в болница.

В зависимост от въздействието, някои от доброволците получават черни гривни, което показва, че са "умрели".

Упражнението в Миккели трае няколко часа, след което очуканият ван, който е източник на газа, се изтегля. Но в истински инцидент може да са нужни дни или дори седмици преди зоната, подложена на химическа атака, да е безопасна за хората и те да я използват отново. Някои химически оръжия могат да се задържат в почвата повече от месец .

Днес все още големи площи между Лил и Вердун във Франция остават "червени зони", където земеделието и горското стопанство са забранени поради милионите тонове токсични газове, освободени по време на Първата световна война.

Американската агенция в областта на отбранителните проучвания разработва преносим "почвен скрубер", който може да унищожи химическите оръжия, след като ги изгори и премине през почвата, за да превърне газовете в безвредни соли.

Излагането на химически агент оказва въздействие на хората и върху техните репродуктивни възможности, а така страдат и техните поколения. За оцелелите от инцидента в Бопал в Индия е установено, че страдат от широк кръг сериозни дългосрочни здравословни проблеми вече повече от 30 години, след като са били изложени на токсичен газ. Децата им също носят белезите на инцидента - техните крайници са изкривени, а мозъците са повредени .

Има малко проучвания за дългосрочните ефекти на химическите оръжия, но доклади от лекари и оцелели от нападения предполагат, че те също оставят наследство от болести и вродени дефекти на поколенията си. Едно скорошно проучване на кюрдски оцелели от химически атаки в Ирак през 1988 г. показа, че хората страдат от влошаващо се физическо и психическо здраве, включително проблеми с дишането, нарушения на съня, проблеми със зрението и безпокойство. Много от тях живеят в постоянен страх от нова атака .

Изследванията на оцелелите от атаките със зарин през 1995 г. в Токио също разкриват проблеми със сърцето, мускулни дефекти и затруднения с дишането. Оцелелите също показват увреждания на паметта и носят дълбоки психологически белези.

Днес Ацуши Сакахара е на 52 години и все още се бори с ефектите от натравянето. Физически казва, че много кашля, очите му се борят да се приспособят към промените в светлината. Той също страда от тежка умора и от време на време изпитва парализа в ръцете и краката, когато е подложена на стрес. Психологически също продължава да се бори.

"Трудно е, чувствам се несигурен сега, когато излизам", казва той. Неговото най-голям съжаление е, че не е извикал да предупреди другите във влака за неговите притеснения. "Имам много вина за това", споделя той.

Но въпреки това, което е изтърпял, Сакахара също показа, че е възможно да се преодолее бедствието. Сега той работи като кинорежисьор и печели наградата в Кан за късометражен филм, наречен Bean Cake през 2001 г. В момента работи върху документален филм за атентата, в който той е оцелял.

"Искам да помогна на другите да разберат какво се е случило, казва той. - Вярвам, че никога повече няма да се случи."

Тази статия е част от новата колона БВС за бъдещето, наречена "Най-лошият случай" , която разглежда крайностите на човешкия опит и забележителната устойчивост, която хората показват, когато се сблъскат с бедствие.