- Израснал си в Пловдив, което вече навежда на подозренията, че не може да не си вдишал от артистичния му въздух още като дете. Така ли е?

- Роден съм в един пловдивски квартал, който напоследък стана много известен - „Капана“. Цялото ми детство и юношество премина там. Много съм щастлив, че съм имал този късмет. Баща ми много ми е говорил за кино, майка ми пък е по книгите. Лятото на 1989 година ме приеха психология, започнах да уча и дойде 10 ноември.

През първата година в Университета набрах кураж да кандидатствам кинорежисура във ВИТИЗ и, слава Богу, ме приеха веднага в класа на Людмил Стайков. Това беше шансът ми да тръгна по този път. Втората година във ВИТИЗ режисьорът Християн Ночев ме покани да работя за Студентска програма „Ку-ку“. Това ми даде възможност да влеза на дълбоко в работата в хитов отбор, който се превърна впоследствие в „Дрийм тийм“.

Това бяха хора от различни университети, доста от които и днес са много известни в различни сфери – едни са водещи, други – евродепутати... По онова време от едно невинно студентско предаване се отиде към професионално развитие на членовете на екипа. С Ивайло Палмов бяхме режисьори на документалния филм „С Ку-ку на турне“. При обиколките из България, и ние самите не можехме да повярваме, се пълнеха залите в градовете. Посрещаха актьорите като най-големите звезди.

Цялото интервю с режисьора на филма „Вездесъщият“ Илиян Джевелеков четете в Impressio.bg

- На какво те научи твоят професор във ВИТИЗ Людмил Стайков?

- Щастлив съм, че съм ученик на Людмил Стайков. Благодаря му за шанса, който ми даде. Най-ценното в неговия метод на преподаване е изключителната толерантност, която проявява към всеки един от студентите си. Има преподаватели, които налагат щампи. Те казват: „Това е правилното кино!“ Според техните виждания. И независимо каква индивидуалност носиш, ти си във възраст, в която си като глина, можеш да бъдеш моделиран. И се появяват цели течения, които тръгват да правят един тип кино. Докато Людмил Стайков наистина не слагаше никакви прегради пред учениците си. Оставяше всеки един от нас да търси себе си, да намери себе си. И това е безценно.

- Людмил Стайков гледа ли „Вездесъщият“?

- Той беше първият човек извън екипа в офиса ни, който го видя незавършен окончателно. Поговорихме си и след това го видя на премиерата. Каза ми, че наглед промените не са големи, но филмът е на смайващо по-добро ниво.

- Какво променихте?

- Направихме леки движения, но те бяха много важни. Става въпрос за монтажа - напипахме правилните пропорции.

-Интересът ти към психологията ли диктува темите във филмите ти “Love.net” и „Вездесъщият“?

- Определено имам интерес към психологията и човешката психология в реалния живот.