Преди 65 години бе разстрелян Лаврентий Берия, първият министър на Министерството на вътрешните работи след смъртта на Сталин. Това сложи край на борбата във висшето партийно ръководство в СССР за наследника на починалия лидер - победи Никита Хрушчов.

Днес повечето историци разглеждат този факт не като тържество на правосъдието и заслужено наказание за делата, а като резултат именно от борбата за власт след смъртта на Сталин.

Берия е арестуван на 26 юни 1953 година по време на заседание на правителството на Съветския съюз от група генерали, начело с маршал Георги Жуков. Това не е бил случаен избор, Лаврентий Берия е много непопулярен в армията заради репресиите срещу армейски командири, в които той е участвал активно през 30-те години на миналия век. А не е тайна и това ,че Жуков е изпитвал ненавист към приближения на Сталин началник на НКВД и МВР.

Арестът сварва Берия неподготвен. Той току що се е върнал от ГДР, където е помогнал на комунистическото ръководство да се справи с масовите антисъветски демонстрации и призиви за обединение с Федерална република Германия.

Заедно с Берия са арестувани и хора от близкото му обкръжение - шефове в МВР, началници на МВР в Украйна и Грузия, министър от правителството, шефове в следствието.

Следствието по делото на Берия и групата негови хора се води лично от Главния прокурор на СССР тогава Роман Руденко. По съветска традиция, в цялата страна се организират митинги ,на които хората искат смърт за "предателите на Родината". Семейството му също е под удар - синът му Серго е лишен от научно звание, отстранен от работа, а съпругата му Нина е арестувана и вкарана в затвор.

Съдебният процес е воден от специален състав, начело с маршал Иван Конев. Обвиненията са за убийствата на известни военни и цивилни граждани, а също и за организиране на конспирация с цел "държавен преврат с антисъветска насоченост". В последното си слово Берия отхвърля обвиненията и моли съда за снизхождение. Признава само ,че на младини е бил завербован от азербайджанската националистическа партия "Мусават".

 

Присъдата е смърт чрез разстрел. На 55-годишна възраст, в 19 часа на 23 декември 1953 година Лаврентий Берия е разстрелян в присъствието на Главния прокурор на СССР Руденко, на генерал Москаленко и генерал Батицки. Мястото на екзекуцията е бункер на армията в Москва. Физически изпълнител на разстрела е генерал Павел Батицки.

Според маршал Жуков, по време на изпълнението на присъдата, Берия се е държал като страхливец, плакал е истерично, паднал на колене и молел за милост.

Това обаче са думи на човек, който е бил лично заинтересован от смъртта на Берия. Няма открити други показания извън официалните, за смъртта на бившия всесилен шеф на НКВД.

Затова има и конспиративни теории-например една от тях твърди ,че Берия е бил убит още при ареста му на 26 юни, а всичко останало е инсценировка, за да се прикрие истината. Берия е оказал съпротива, затова дошлите да го арестуват са го застреляли, твърди теорията.

Не е известно каква е истината, знае се само, че няма запазени нито една снимка или писмен материал, датирани след ареста на бившия шеф на МВР. Няма и свидетели, извън официалните лица, които да удостоверят, че са видели Берия след ареста му.

Според официалната версия, тялото на Берия е кремирано. След неговата смърт са разстреляни и хората, арестувани и обвинени, че са част от "бандата на Берия". Уволнени от МВР са над 100 генерала и полковника, смятани за близки с него.