От стотици години в района на Северен Непал е запазена традицията за събирането на див мед. Малцина са избраните да го добиват. Те са част от етническата група на Гурунгите, която обитава различните части на Непал. Подобно на шерпите те са коренно население.

Кошерите, разположени на 2500 - 3000 м. на отвесните хималайски скали, са обитавани от пчелата Apis laboriosa. Тя е най-голямата на планетата, достигайки до 3 см.

Още снимки ВИЖТЕ ТУК >>

Преди церемонията по събиране на мед, която се провежда 2 пъти годишно, местните жители правят жертвоприношение. Чрез ритуала умилостивяват скалните богове. Достигането на кошерите преминава изключително опасна пътека. След това с дим и опушване се прогонват пчелите.

Някой казват, че медът има силно прочистващо действие върху организма.

Снимка: БТА/AP

Ловците се събират на групи. Прибирането на меда от една колония отнема близо 2-3 часа в зависимост от местоположението на кошерите и размерите им. Едно гнездо може да съдържа повече от 60 кг мед.

Ловците палят огън в основата на скалата, за да може пушекът да прогони пчелите далеч от кошерите. Въпреки дима обаче, ловците не са застраховани от ужилвания. Едва след като опушат добре, те се спускат от върха по крехки на вид 200-метрови въжени стълби. Въоръжени са с прът и кошница, която е закачена на друго въже, придвижващо се нагоре-надолу от помощници.

По този начин ловците са и по-свободни да се бранят от жилещите насекоми и могат по-спокойно да чупят от медените пити. Когато ги достигнат, ловците ги промушват с помощта на подострени пръчки, известни като "танго".

Снимка: БТА/AP

Медът, който произвеждат пчелите, е сред най-ароматните в света и се продава на високи цени в Япония, Китай и Корея.

В последно време намаляването на дивите пчелни популации се отразява отрицателно върху традицията в Непал. Скоро това своеобразно изкуство може да изчезне завинаги. Освен пчелите намаляват и ловците, защото младите отказват да се учат на опасния занаят.