Астрономи от НАСА откриха най-голямата планета извън Слънчевата система в орбита около две звезди и на такава дистанция от тях, че в близост до нея би могло да има живот.

Откритието на тази планета бе направено с помощта на космическия телескоп Kepler и бе обявено на конференция на Американското астрономическо общество в Сан Диего, Калифорния, съобщава "Тема" онлайн, цитирана от БГНЕС.

Резултатите от наблюденията и анализите на учените са публикувани в научния труд на българина Веселин Костов, постдокторант (кандидат на науките) от НАСА, който ще се появи в новия брой на специализираното издание Astrophysical Journal.

Българинът Веселин Б. Костов е завършил физика в Софийския университет, след което продължава образованието си във факултетите по Физика и астрономия към Университета в Оклахома и Университета „Джонс Хопкинс“, работи в Обсерваторията на Земята "Ламонт-Дохърти" към Колумбийският университет.

След което става аспирант на НАСА и след това и кандидат на науките.

Специален интерес в научните му изследвания са тъкмо екзопланентите и през 2012 г. е част от екип, който открива Четиризвездната слънчева система KIC 4862625.

Екзопланетата Kepler-1647b е с размерите на Юпитер и има най-голяма орбита, възможна за този тип планета, обикаляйки около своите две звезди за 1 107 дни - малко повече от три земни години. Двете слънца се намират съвсем близо едно до друго, привличани от своята гравитация, като едното е малко по-голямо от Слънцето, а другото - по-малко.

Също като Юпитер Kepler-1647b е газов гигант и това я прави непригодна за живот. Но ако около нея има достатъчно големи луни, те ще бъдат напълно подходящи за живот.

Kepler-1647 b е 11-ата подобна планета, открита от 2005 г. насам. Екзопланетата е на 4.4 млрд. години и се намира в съзвездието Лебед на разстояние 3 700 светлинни години (1 светлинна година се равнява приблизително на 9 460 млрд. км) разстояние от Земята. Двете й звезди са подобни на нашето слънце, като едната е малко по-голяма от другата.

Учените откриват екзопланетите, когато те преминават пред техните слънца, което води до слабо намаляване на светлината им.

Тази техника, наричана "астрономически транзит", позволява да се предположи масата на планетата и разстоянието от нейната звезда.