Българи в екипа от учени, открил човешки прародител в Европа

Човекоподобната маймуна на 11.62 млн. години променя представите за еволюцията

15:50 | 7 ноември 2019 | Редактор : Криси Димитрова 18 2712 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Международен екип от учени от Германия, Канада, САЩ и България се записаха в историята с впечатляващо откритие. Те се натъкнаха на на скелетни останки от човекоподобна маймуна на 11.62 млн. години в Германия. Находката коренно променя представите за ранната еволюция на човешкото семейство. Информацията е на списание NATURЕ, съобщи пресцентърът на БАН.

На 6 ноември списанието публикува описание на човекоподобна маймуна, нов род и вид, от късния миоцен на Южна Германия. Откритието на неизвестния досега примат, движещ се на два крака, милиони години по-рано, отколкото се е смятало, променя научните представи, че цялата човешка история и предистория е свързана само с Африканския континент.

Фосилните останки на новия за науката род и вид Danuvius guggenmosi са намерени от екипа на проф. Мадлен Бьоме от Университета в Тюбинген, в глинестите отложения до Хамершмиде, района на Алгау, в Бавария. Водещите автори на статията проф. Мадлен Бьоме от Университета в Тюбинген, проф. Дейвид Бигън от Университета в Торонто и проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей при БАН наричат рода "Данувиус" на името на келтско-римския бог на река Дунав, поради близостта на палеонтологичното находище Хамершмиде до изворите на Дунав. При разкопките в Хамершмиде екипът на проф. Бьоме попада на уникална находка от почти 40 кости, принадлежали на четири индивида - един мъжки, два женски и едно младо същество. Най-пълен е скелетът на мъжкия индивид. Неговите пропорции са сходни с тези на шимпанзето бонобо. Благодарение на запазени кости от крайниците, от пръстите и прешлените, изследователите са успели да възстановят начина, по който Данувиус се е придвижвал. "За нас беше учудващо да установим колко по-близки са някои от костите до човешките, в сравнение с тези на днешните човекопокобни маймуни", отбелязва Мадлен Бьоме в изследването.

В сравнение с днешния човек, Данувиус е бил доста по-дребен, достигал е на височина около 1 метър. Изчисленията, направени по данни от бедрени кости сочат, че женският индивид е бил около 18 килограма, а мъжкият - около 31 килограма. Имал е плосък и широк гръден кош, и удължени поясни прешлени, по-скоро като при човека, което допринася за поставяне на центъра на тежестта над изправените бедра, при придвижване на два крака.

Откритието, което авторите на статията формулират, е свързано с начина на придвижване на Данувиус. Изводът на изследователите е, че човешкият вървеж на два крака вероятно се е появил, макар и за придвижване по дърветата, преди повече от 12 млн. год.

"Можем да кажем, че Данувиус е тази изходна форма, от която по-нататък започва, от една страна, еволюцията на човекоподобните маймуни, които живеят днес, а от друга страна - еволюцията на линията, водеща до съвременния човек", казва проф. Николай Спасов.

Той отбелязва, че има и нещо е особено важно в това откритие. Съвсем доскоро се смяташе, че цялата човешка история и предистория е свързана само с Африканския континент. Преди две години наш екип публикува две статии, които показаха, че грекопитекът, който е живял на Балканите, описан с две известни находки - едната от Гърция, другата от България, би трябвало да бъде първият хоминин /според научната зоологична класификация/, тоест първият пред-човек. Това означава, че не Екваториална Африка, а Източното Средиземноморие би трябвало да е свързано с произхода на първите предшественици, които водят към човека. С находката от Германия на новата човекоподобна маймуна се вижда, че Европа е била изключително важна за първите стъпки, водещи към човека, коментира проф. Спасов.

ИЗБРАНО