В определен момент печеленото или притежаването на парите не води до допълнителна стойност - "щастие". Това обаче може да се преодолее на психологическо ниво чрез луксозно потребление, но и то има предел, освен ако не се превърне в девиантно поведение, или не изпием "хапче за безсмъртие".

Това каза в интервю за БТА д-р Боян Иванчев, автор на книгите "Всеки може да инвестира успешно", "История на българския капиталов пазар", "Бъдещето на бизнеса", публикувана в Лондон.

Въпрос: Как би изглеждал националният ни индекс на щастието и защо българите по световния индекс са най-нещастни?

Отговор: Основната причина да се чувстват нещастни е, че българите бъркат завистта с нещастието и искат бърза промяна. Завистта ни се дължи вероятно на живота преди промените, когато всички бяхме сити и еднакви. Възможно е това да се дължи и на периода на робство, когато сме загубили свободния си дух. Завистта в комбинация с нетърпението ни е вероятната причина, за да се усещаме нещастни, без да сме такива.

Въпрос: Колко време ще ни е нужно да се освободим от тези негативни качества?

Отговор: Трябва да се сменят няколко поколения - не повече от три, и новите българи ще бъдат такива, каквито са обществата на софтуеристи в страната - те са щастливи, живеят добре и по нищо не се отличават от колегите си в САЩ.

Въпрос: Може ли с пари да се купи щастие?

Отговор: По никакъв начин парите директно не са отговорни за усещането за щастие у хората. Според учени усещането за спечелени 100 лева при празен джоб е по-голямо психологически, от това, ако първоначално разполагаме със 100 000 лева. В този случай психологическата стойност на допълнителните сто е много по-малка от тази на първите. Така може да се каже, че в определен момент печеленото или притежаването на парите не води до допълнителна стойност - "щастие". Това може да бъде преодоляно на психологическо ниво чрез луксозно потребление. След това обаче следва привикване с новата придобивка и започва търсене на нещо друго - над нея, но за да се получи двойно удоволствие, ще трябват двойни усилия. Това също има предел, освен ако не се превърне в девиантно поведение. Затова парите не могат поради изброените ограничения да купят повече щастие, освен ако няма бъдеща възможност на безсмъртие. Евентуално тогава повечето пари могат да доставят повече щастие, защото до момента животът не се купува.

Въпрос: Пестенето или повече работа е подход към увеличаването на собствените средства и на собственото щастие?

Отговор: Дългосрочното разбиране на живота предполага спестяване и разумно управление на разполагаемите средства. Ако на 30 години направим застраховка за период от 20 години сумата ще нарасне. По въпроса за повече работа - всяко работно място предлага различно заплащане, затова който иска да печели повече, трябва да работи повече, но това не отрича дългосрочното спестяване с инвестиционен елемент.

Въпрос: Кога сме по-щастливи - когато изкарваме пари, когато ги влагаме в банка или финансови операции с доходност или когато ги харчим, или друго?

Отговор: Когато парите се употребяват за постигане на нормалните цели за един човешки живот.

Въпрос: Кога сме склонни на необмислени покупки, инвестиции - при получаване на заплата, по средата на месеца или в края, в друг период, и това прави ли ни по-щастливи?

Отговор: Поведенческите финанси показват, че хората са ирационални, в 70 процента от случаите, когато вземаме решение в условията на риск и неопределеност, тогава при получаване на заплата или бонус се отключва когнитивна психологическа склонност на ментално счетоводство. Това означава, че в края на годината вземаме премията си и я изхарчваме за дрехи, а когато през годината получаваме нормална заплата, оставяме 100-200 лева за спестяване и в този смисъл премията се приема като нещо извънредно, а не като част от труда, полаган цяла година. Тогава това се възприема като подарък и се бърза с харченето, а актът на покупка води до активиране на зони в мозъка, които в широкия смисъл отговарят за удоволствието. Затова на мозъчно ниво придобиването на вещи при хората без девиантно поведение може да се приеме, че доставя удоволствие.

Не така стоят нещата с решението за инвестиция - тя не е ирационално поведение, а обмислено и дългосрочно решение и това е вид спестяване, което е отлагане на консумацията за тогава, когато вече няма толкова да ни се работи или ще сме пенсионери. Затова инвестицията води до отлагане на потребление и оттам на доставянето на щастие. Когато не инвестираме правилно или не спестяваме, тогава започваме да се оплакваме, всички са ни виновни, а всъщност сами сме си виновни, заради ирационалното ни поведение.

Въпрос: Възрастта определя ли интереса ни към финансите и каква е връзката й с това да сме щастливи с парите си?

Отговор: Категорично по-младите хора са по-податливи към когнитивната психологическа склонност - свръхувереност. Тя се проявява във всички сфери на живота ни от управлението на коли, като повече от 70 на сто от смъртните случаи при катастрофи са заради свръхувереност. По-младите са по-уверени в действията във всяка сфера на икономиката, като мъжете са по-свръхуверени от жените независимо от това на каква възраст са.

Изследвал съм 2,5 млн. сделки на Българската фондова борса, направени от мъже и жени за период от 6 години и се оказа, че мъжете в България трейдват 2,6 пъти повече от жените, което е в синхрон със случващото се в САЩ, но при по-малка амплитуда - 1,6 пъти.

Въпрос: Това значи ли, че мъжете и по-младите са по-щастливи от парите?

Отговор: Не мисля, защото който е активен в областта на инвестициите, той както печели, така и губи. Една спечелена единица и една загубена са с различна психологическа стойност. Загубената единица има 2,5 пъти по-силна негативна психологическа стойност от спечелената. Това означава, че ако някой получава удоволствие от търговия на пазари, печалбите му трябва да бъдат минимум два пъти повече от загубите, за да преодолее натрупаните негативни емоции и тук не става дума за възраст.

Въпрос: Образованието и семейното положение как влияят върху връзката между финанси и щастие?


Отговор: Нямам наблюдения, но мога да кажа, че по научни изследвания семейните мъже не са толкова свръхуверени като несемейните. При семейните мъже вероятно чувството за отговорност ги прави по-мисловни и рационални.

Въпрос: С времето променя ли се сумата, която ни е нужна, за да сме щастливи - исторически говорим?

Отговор: Към дадения момент ние сме заобиколени от повече предмети, които трябва да обслужваме и ако не правим това или ги загубим започваме да се чувстваме нещастни, защото нямаме шест компютъра и още два нови телефона. В този смисъл не са се увеличи нуждите ни от храна, а от предмети на съвремието, чието обслужване изисква допълнителен ресурс.

Въпрос: Простото правило на богатите - да харчим по-малко, отколкото изкарваме, как се отразява на чувство ни, че сме щастливи?

Отговор: Това не може да се определи като щастие или нещастие, това е просто дисциплина, нещо като миенето на зъби. Нормално е част от дохода да се заделя и това не би следвало да терзае човека, въпреки че има психологическа склонност наречена прокрастинация, която ни кара да отлагаме трудните решения. При финансите е същото - сега съм млад и ще си купувам дрехи, вместо да спестявам, но на 45 години вече ще бъде късно за спестяване.

Въпрос: Как според Вас би трябвало да изглежда щастливият българин?

Отговор: Това е човек, който не завижда, не е нетърпелив, знае, че постигнатото с труд не е по случайност.