Изследване на морфологията на столицата, проведено от общинската инициатива "Визия за София", сочи че най-висока е средната възраст на жителите в централната градски част, най-ниска в кварталите с преобладаващо ромско население,  повече от 50% от хората с висше образование избират да живеят на юг от центъра на София, а най-много софиянци в трудоспособна възраст - от 15 до 64 г., живеят в периферията и в най-големите жилищни комплекси, които са и едни от най-гъстонаселените.

Данните от изследването "Визия за София" трябва даде насоки за планирането на града до 2050 г.  Демографските анализи, направени от екипа, са направени на база на наличната информация от НСИ и Кадастралната карта.

Най-образованите живеят на юг и югоизток

Повече от 50% от висшистите в София живеят на юг и югоизток от центъра на града, както и по-отдалечените квартали като "Манастирски ливади", "Бояна", "Драгалевци", както и "Младост" и "Дружба". Това показват данните от изследване на морфологията на столицата, проведено от общинската инициатива "Визия за София", което трябва даде насоки за планирането на града до 2050 г.  Посочените квартали са най-атрактивните в контекста на жилищния пазар на София, разположени до емблематични паркове като Южен парк, "Борисова градина", "Заимов" или в полите на Витоша.

В изследването по показател образование на жителите на града кварталите с най-висока концентрация на хора без никакво или само с начално образование очаквано са "Филиповци", "Факултета" и "Христо Ботев", където има най-много ромско население. Този факт, комбиниран с отчетената висока концентрация на деца там, създава притеснения за бъдеща сегрегация на обитаващото ги население, сочи анализът на "Визия за София".

По концентрация на населението

Разглеждайки цялостното разпределение на населението, очаквано с най-висока концентрация са комплексите "Люлин", "Младост", "Надежда", "Овча купел", "Дружба", "Гоце Делчев", "Студентски град", "Слатина", кварталите в район "Подуяне" и централната градска част. Висока гъстота на населението имат и териториите между булевардите "Цар Борис III", "България", "Околовръстно шосе" и в непосредствената им близост.

По възрастова структура

Изследването сочи, че възрастните хора (65+) са концентрирани в и около централната градска част. Най-високи са стойностите на концентрация на деца (0-14) в кварталите, които се характеризират със съсредоточена популация на малцинства - "Филиповци", "Факултета" и "Христо Ботев".

"Манастирски ливади", "Драгалевци" и териториите по протежението на бул. "Симеоновско шосе" също имат сравнително по-младо население от останалите квартали в града.

Населението в трудоспособна възраст от 15 до 64 години е по-хомогенно разпределено из града, но концентрацията е по-висока в периферията на София и най-големите жилищни комплекси "Люлин", "Младост", "Надежда", "Дружба", "Овча Купел" и "Студентски град".

Административни и производствени сгради

Анализът на разположението на административни и бизнес сгради показва, че концентрацията им е предимно в южните и югоизточните части като Бизнес парк София в Младост, протежението на бул. "Цариградско шосе", югозападната част от бул. "Околовръстно шосе" и централните градски части за сметка на западните, северозападните и северните територии. За разлика от тях, търговските сгради са по-равномерно разпределени в целия град.

Сградите за производство, логистика и инфраструктура са предимно в периферията на града в специализирани за целта производствени територии. Концентрацията им е по-висока в северните, северозападните и западните територии, в които те преобладават сред останалите видове сгради.

По концентрация на сградите и разгъната застроена площ

Според изследването някои от столичните квартали с интензивно ново строителство имат територии с толкова значителни жилищни площи, че вече се нареждат до големите жилищни комплекси в града.

Оказва се, че части от най-многолюдните жилищни комплекси в София като "Люлин", "Надежда" и "Дружба" имат по-малка жилищна разгъната застроена площ (РЗП) от квартали като например "Гоце Делчев", "Слатина", "Редута" и "Манастирски ливади".

Концентрацията на жители обаче е по-висока в първата група от квартали. Това води до предположението, че използваемостта на наличните жилищни площи в тях е много по-висока, докато в "Манастирски ливади" и "Витоша" има голям брой необитаеми жилища. Това от своя страна показва, че южните квартали имат капацитет да привлекат още повече жители, което ще доведе до необходимост от тяхното обслужване.

41,6%, или 452 485 души живеят в панелни блокове, според данните на НСИ от 2011 г. Този тип жилища са 13 вида конструкции, но "Люлин", "Овча купел" и "Младост" са застроени почти изцяло само с 2 от тях. В тези панелки живеят 379 700 души.