За Кирил Старцев, който направи "другото лице" на Русе

Бившият кмет управлява центъра на града през 30-те години на миналия век

17:45 | 28 януари 2020 | Редактор : Лилия Чалева 1 1870 Снимка: Официален сайт

Регионалният исторически музей в Русе организира днес кръгла маса по повод на 125 години от рождението на общественика Кирил Старцев (2 януари 1895 г. - 12 декември 1962 г.). Той е бил кмет на града от 1934 г. до септември 1944 г., когато предава поста си заради болест. Старцев допринася много за развитието и преобразяването на Русе през този период.

Директорът на Русенския музей проф. Николай Ненов обясни, че мнозина в града познават делото на Старцев. По думите му, когато говорим за Русе, ние винаги се вълнуваме от русенската архитектура.

"В тази архитектурна история виждаме три периода. Единият се свързва с европеизацията - с времето на Мидхат паша. Вторият период е времето на 30-те години и се свързва с инж. Кирил Старцев, който прави друго лице на Русе чрез сградите, които имат модернизъм - например, Градските хали, Речна гара, Съдебната палата, преобразуването на площада. Третият период е от времето на Пенчо Кубадински", обяснява Ненов.

Според директора на музея е факт, че Кирил Старцев оставя себе си в историята на архитектурата на Русе, като всички признават неговия безспорен авторитет и организаторски умения да бъде администратор, да управлява общината така, че той да създаде модел.

Кирил Старцев - от Белоградчик до Русе

Кирил Василев Старцев е роден под знака на Козирога, на 2 януари 1895 година в Белоградчик. По това време в този град служи баща му - капитан Васил Старцев, като офицер в българската армия. Родът им е от Котленския край, пише kmeta.bg в рубриката "Големите кметове".

През 1902 г., вече майор, е преместен в Русе в Пети пехотен дунавски полк. Кирил и Станислава (сестра му, която починала твърде млада), израстват в крайдунавския град, където учат и работят.

През 1914 г. Кирил Старцев завършва русенската мъжка гимназия и е сред нейните първенци. По това време вече е започнала Първата световна война и синът продължава семейната традиция.

Завършва Военното училище и като млад офицер участва във войната. Нейният край, слага и край и на военната му кариера. Още през есента на 1918 г. е студент по строително инженерство в Швейцария. Дипломира се през 1922 г. и започва работа в жп секция (строителство на жп линии и мостове), а след това е началник на водоснабдителното бюро към Русенската окръжна постоянна комисия (тази длъжност е трансформирана в "районен инженер по водите").

Кирил Старцев се доказва като висококвалифициран и уважаван специалист по водоснабдяване и благоустрояване на населени места. Това не остава незабелязано от централните държавни органи и в началото на 1934 г. е назначен за началник-отдел по водите в Министерство на земеделието и държавните имоти.

След преврата на 19 май 1934 г., като симпатизант на "Звено" и със своя опит в управлението се оказва най-подходящия кандидат за кмет на Русе. Със заповед № 3941 от 24 декември 1934 г. на министъра на вътрешните работи и народното здраве инж. Кирил Старцев е назначен за кмет на Русе.

По повод на встъпването си в длъжността кмет на гр. Русе, инж. Старцев дава следното кратко изявление пред в-к "Русенска поща": "Едва след като отида в Русе и се опозная с нуждите на града, ще мога да споделя някои мисли с читателите на в. "Русенска поща". Сега мога да кажа, че ще направя за Русе всичко възможно, което познанията и силите биха ми позволили. Радва ме особено много обстоятелството, че както е поставена работата, отиването ми в Русе става по желание на русенци. Това ще улесни твърде много моята задача." (в-к "Русенска поща", год. ХІV, бр. 4416; Русе, 25 декемврий 1934 г., с. 1, кол. 4 - 5)

Още в първите години на кметуването си Кирил Старцев успява да преобрази центъра на Русе. Построена е съдебната палата, благоустроен е районът около нея, направено е ново оформление на Централната градска градина. Голямо постижение на кмета е изграждането на Халите.

Облагородява се районът около тях, който става втори център на града. Едновременно с тях се изгражда и съвременна кланица. Благоустроен е крайбрежният булевард с твърда настилка, тротоари, парапет и кестени. Построен е "Мостът на въздишките", който става любимо място на русенци. Започва строителството на голяма модерна баня и разширяване на електрическата централа.

Много грижи се полагат и за изграждане на инфраструктурата на града - водоснабдяването, канализацията и електрическата мрежа. Грижата за крайните квартали се ограничават с прокарването на вода и в направата на временни тротоари, за да се избавят хората от голямата кал. Инж. Старцев пуска в действие фериботът Русе - Гюргево.

Според сведение на Русенското общинско управление за състоянието на общината през 1943 г., Русе има една общинска болница и здравна служба с амбулатории, мъжка и девическа гимназии, техническо и мебелно средни училища, френско училище, германска търговска гимназия, стопанско и занаятчийско училище.

Големи грижи Кирил Старцев полага и за развитието на просветата и културата. Завършва изграждането на училищата в двата края на града - "Ангел Кънчев" и "Стефан Караджа" и се прави основен ремонт на другите. Особено внимание се отделя и на театъра, който за кмета е "културната физиономия на града".

Общината осигурява средства за юбилейния сборник по повод петдесетата годишнина на Русенската мъжка гимназия "Княз Борис" и приема решение за написване историята на Русе. Неговата инициативност, настойчивост и умение в ръководството на Общината и благоустрояването на града го очертават като един от най-способните кметове в страната през този период. Избран е за председател на Съюза на българските градове, което е голяма чест за Русе. Централната власт му възлага на два пъти важни мисии.

Първият път е изпратен за кмет на Добрич, за да създаде модел на управление на новата българска власт в региона след присъединяването на Южна Добруджа. Вторият път е командирован във Видин след голямото наводнение през 1942 г., за да подпомогне възстановяването му. Голямото напрежение го изтощава и от края на 1943 г. и през 1944 г. той е в отпуск поради тежко заболяване. На 14 септември 1944 г. е поканен да предаде поста си на новата власт на Отечествения фронт. След възстановяването на здравето си е назначен за началник на водния синдикат "Русенски Лом", а по-късно се занимава с водоснабдяването на Лудогорието. Репресиран е и през 1956 г. е арестуван и изпратен в Белене. Освободен е през 1959 г. и след кратко лечение постъпва на работа в проектантска организация. Пенсионира се по болест. Умира на 12 декември 1962 г. Днес в Русе има улица на името на Кирил Старцев, а паметна плоча припомня за един от най-именитите кметове на крайдунавския град.

ИЗБРАНО