Показват древен 26-килограмов меден слитък, задържан на Дунав мост

Артефактът е част от експозицията "Спасено наследство", която включва 189 находки

16:56 | 4 юли 2019 | Редактор : Лилия Чалева 0 2217 Снимка: Аrenamedia

Русенският музей пази много ценен 26-килограмов меден слитък, задържан от полицията в началото на март 2006 г. на граничния пункт "Дунав мост" при опит да бъде изнесен от България за страна от Западна Европа. Артефактът е част от експозицията "Спасено наследство", която включва 189 находки. Тя бе открита днес в културната институция в крайдунавския град по повод на празника на МВР - 5 юли.

Археологът от Русенския музей Димитър Чернаков обясни, че медният слитък е може би най-интересната находка от изложбата. По думите му той е домонетна форма от късната бронзова епоха - 15-14 век пр. Хр. "Това е една от най-старите монети в света. Слитъкът тежи 26 кг и е на стойност един меден талант, което е теглова стойност в онези времена. Еквивалентът му е един златен талант, който е осем грама. С него може да се купи една крава. Затова и слитъкът има четириъгълна форма с издължени краища, наподобяваща разпъната волска кожа", обяснява Чернаков.

В слитъка има врязан знак, който е уникален. "Знаците са различни на различните слитъци. Това е щампа на адресата, за който е предназначен предметът. Слитъкът е произведен на остров Кипър. Дошъл е по море на Балканския полуостров и е бил предназначен за континентална Европа", обясни Чернаков. Той каза още, че доказателство за произхода на слитъка дава изотопен анализ в Германия, на който находката била подложена наскоро. Резултатите показали, че медта, от която е направен, е с произход остров Кипър.

"Тази находка е много ценна за България, като беше включена и в няколко международни изложби. По думите му този факт намира пряк аналог и с най-голямата колективна находка в света от 354 медни слитъка, произхождащи от острова на Афродита и открити в потъналия кораб от 14 в. пр. Хр. при Улубурун, Турция.

Чернаков обясни, че медните слитъци не са много разпространени в Европа. В България има открити седем такива. Шест са много добре запазени, а един е фрагмент. Като слитъка в Русенския музей има само един у нас и той е намерен край бургаското село Черково.

Находките в изложбата са били задържани и спасени от полицията в последните 30 години

Основната цел на изложбата "Спасено наследство" е да покаже едни от най-представителните културни ценности, съхранени при борбата с иманярството и нелегалния трафик, благодарение на дейността на МВР. Въз основа на високата им художествена стойност те успешно са вписани в постоянните експозиции на музея, обясниха организаторите й.

Директорът на областната дирекция на МВР в Русе старши комисар Теодор Атанасов обясни, че културно-историческите ценности са били предмет на престъпление в последните 30 години и вследствие на съвместните усилия на служители на русенската полиция и на прокуратурата са останали на съхранение в Регионалния исторически музей в Русе.Те са изработени от злато, сребро, бронз, месинг, мед, олово, желязо, стъкло и глина. Сред тях има сърпове от бронз, кани, купи, фибули, монети, токи, статуетки, бюстове - изобразяващи Афродита, пръстени, златен кръст, железен меч от 12-15 век, топка от боздуган от 13-14 век, връх от стрела.

Повечето от тях са с неизвестен произход и се отнасят към късната бронзова епоха (1400-1300 г. пр. Хр.), къснокласическия и елинистическия период (V-I в. пр. Хр.), римската и късноантичната епоха (I-VI в.), ранното и късното средновековие (IX-XIV в.). Широкият хронологичен период от около 2800 години показва ясно, че в резултат на иманярската дейност се унищожава културно наследство от почти всички епохи.

Директорът на Русенския музей проф. Николай Ненов каза, че изложбата не е отделена в специална зала, а е вписана в постоянната експозиция. Всеки артефакт е положен в своя контекст, създаден от останалите оригинали в експозицията. По този начин предмети, откъснати от средата си, придобиват ново значение и смисъл. Всеки от тях е означен с цветна маркировка и последователен номер. Изложбата се разглежда със специална дипляна-водач, в която има подробности за артефактите.

Борбата с иманярските набези е трудна

Заместник-областният управител на Русе Валентин Колев, който от 1999 г. до 2013 г. е заемал последователно постовете на началник на отдел "Криминална полиция" и на заместник-директор на областната дирекция на МВР в Русе, обясни, че борбата срещу подобен вид престъпление е изключително трудна.

"Това е една дейност, като всяка престъпна, която е негласна. Самото разкриване и противодействието е сложно, защото трябва да се знае кой се занимава с такъв тип дейност, с какъв вид технически средства, какви канали има изградени за реализацията на ценните предмети. Това са низ от мероприятия, които трябва да се свършат и ако някъде се скъса веригата, няма да има успех. Отделно, ръководителите на иманярски групи са много начетени хора", обясни Колев.

За година русенската полиция е имала по три-четири случая, свързани с иманярски набези или с нелегален трафик на културно-исторически ценности.

Най-привлекателното място за иманярите е местността Стълпище. Набези има също край село Кацелово, край град Сливо поле, на римските крепости Тримамиум и Апиария.

Част от предметите са били задържани на място, други при опит да бъдат изнесени през граница, в пощенски пратки, откривани са в домове, в моторни превозни средства, а също и в плавателни съдове.

ИЗБРАНО