Служебният премиер Стефан Янев съобщи при откриването на днешното заседание на МС, че утре ще пристигне в София официална делегация от Република Северна Македония, която е водена от премиера Зоран Заев.

Ще проведем разговори и в общата политическа картина, и в дълбочина и конкретика, в търсене на подходящи решения, които са в интерес на двете страни и народи, каза премиерът, като допълни, че подробности по програмата на официалната визита ще бъдат по-късно оповестени.

Въпросите, които ще разглеждаме са от особена важност и за двете страни и се надявам практическите стъпки, които можем да направим между двете правителства, да намерят по-късно отражение и в позиция, която ще бъда разгледана и в българския парламент, и да се търси дълготрайно решение, което е в интерес на европейската интеграция и перспектива на всички страни от Западните Балкани, каза Янев.

Ръководеният от Заев  екип ще се опита да оползотвори оставащите няколко дни преди решението на Съвета на ЕС следващата седмица.

Ще премине ли Скопие червените линии?

След като България отхвърли предложената ѝ преговорна рамка за Република Северна Македония, с което на практика блокира пътя на Скопие към ЕС, се очаква Заев да представи план за действие в София за решаване на спорните въпроси.

Македонските управляващи се надяват да започнат преговори за членство в ЕС още в рамките на португалското ротационно председателство, което изтича в средата на година.

Последната визита на Зоран Заев в София бе през през ноември миналата година за срещата на върха от инициативата Берлински процес. Тогава бяха пописани два документа, но не се стигна до сближаване на позициите по отношение на важните за европреговорите на Скопие въпроси.

Снимка: БТА

Дни по-късно външният министър Екатерина Захариева посочи "червените линии" за Скопие.

"България няма да подкрепи преговорната рамка на Северна Македония с ЕС, тъй като в нея не са залегнали три от основните ни искания - придържане към формулата за езика от 2017 г., пътна карта за изпълнение на Договора за добросъседство и изричен текст, че няма да има претенции за македонско малцинство в България". Такава позиция изрази Захариева по време на видеозаседание на Съвета по общи въпроси на ЕС през ноември м.г.  Въпросната формула за езика, потвърдена с договора от 2017 г., се изразява в това, че документът се подписва в два екземпляра, всеки един на официалните езици на договарящите се страни, съгласно техните конституции. Така езикът, на който говорят македонците, ще бъде наричан "официален език на Република Северна Македония", а не македонски. В противен случай  София иска да бъдат признати българските му корени. Захариева напомни, че позицията на страната ни е известна от повече от година.

Последва серия от дипломатичиски совалки на Скопие в ЕС и САЩ в търсене на подкрепа оказване на натиск върху София за еврочленството й в Европа.

"Вярната стъпка е една - в София за двустранен диалог. Тогава ще се решат всички проблеми", заяви президентът Румен Радев в Рим миналия месец, където бе на обща визита с македонския си колега Стево Пендаровски.

Радев отхвърли едно от предложенията на португалското ротационно председателство на ЕС за регулиране на кризата между България и  Северна Македония - участието на международни експерти в смесената историческа комисия.

"Нямаме нужда от никакви посредници. Никой не познава по-добре нашата история от самите нас. От нас зависи, от един откровен конструктивен диалог със София, базиран на историческите документи, на първоизточниците. Комисията ще сработи за историята. Най-важното е ние на високо политическо ниво да направим необходимите стъпки", каза Радев.

"Тези стъпки не минават през другите европейски столици и от там да бъде оказван натиск на България. В никакъв случай. Трябва да търсим устойчиво и необратимо решение", посочи още Радев.

От своя страна Стево Пендаровски каза, че Скопие ще представи в София и Брюксел предложения за изход от задънената улица и приближаване към Европейския съюз (ЕС).

Междувременно македонският премиер Зоран Заев каза, че "аргументите на Европейския съюз са на страната на Скопие, а наличието на служебно правителство в България подсказва, че през юни ще бъде взето решение за начало на преговори".

В същото време българският служебен премиер Стефан Янев  проведе среща с министъра на външните работи на Португалската република Аугущо Сантуш Силва и еврокомисаря по съседство и разширяване Оливер Вархеи, на която  потвърди българската позиция по отношение на европейската перспектива на Скопие, като обърна внимание, че до момента не може да се очертае положителна тенденция по отношение на преодоляването на ключовите противоречия. Янев обаче подчерта необходимостта спорните въпроси да бъдат решени, тъй като темата е изключително чувствителна и националнозначима.

Преди дни стана ясно, че и САЩ очакват решение по спора. В телефонен разговор на президента Румен Радев с държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен е била обсъдена европейската перспектива на Албания и Република Северна Македония, като Антъни Блинкен е изразил очакване за ускоряване на процеса на европейска интеграция за югозападната ни съседка.

По време на предстоящото утре посещение на премиера Зоран Заев в София ще се проведат срещи с президента и с премиера на България. Ръководеният от него екип ще се опита да оползотвори оставащите няколко дни преди решението на Съвета на ЕС следващата седмица.

Македонският парламент обсъжда отношенията с България

Днес в парламента на РС Македония ще се проведе заседание на комисията по външна политика, като в дневния ред е въпросът за началото на преговорите за присъединяване към ЕС по време на португалското председателство в контекста на Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество с България, подписан на 1 август 2017 г.

Външният министър Буяр Османи ще обясни на депутатите хронологията на всички действия, предприети от ръководството на държавата, за да се постигне напредък по пътя към европейската интеграция.

В интервю интервю пред телевизия "Телма" министър Османи каза, че позицията на 26 от страните-членки на ЕС е, че РС Македония е с най-добро досие в региона и преговорите може да започнат, а всяко отлагане значи сериозно нарушение в доверието към процеса на разширяване. Според него, Македония е изпълнила всички условия за начало на преговорите и страната заслужава това да се случи.

В момента текат два паралелни процеса. Единият е португалското предложение, което разглежда въпросите на оспорваната от България преговорна рамка и причините за блокиране на процеса. Другият е свързан с провеждането на втората междуправителствена комисия, в която трябва да бъде определен протоколът, т.е. планът за действие, на който се гледа като на бъдеща пътна карта, която би била част от решенията, предложени от португалското председателство, уточни Османи.

Скопие поддържа позицията, че португалското предложение е основа за намирането на решение, което се основава на миналогодишното решение от Берлин и че това предложение ще запълни пространството за компромис.