Според разчетите на синдиката това ще повиши с 40 лв. разполагаемите доходи на работещите и ще донесе около 10 млн. лв. допълнителен приход на бюджета от осигуровки, съобщи Дарик радио. Това било антикризисна мярка.
Ако минималната работна заплата стане 290 лв., работодателите ще се натоварят с допълнителни 50 лв. за месечното възнаграждение на работника и с 8,60 лв. за осигуровки.

От другата седмица започват преговори с работодателите, съобщи вицепрезидентът на синдиката Пламен Димитров, цитиран от БТА. Според разчетите на КНСБ до края на годината разходите за всеки работник на минимална заплата ще нараснат с около 352 лв., а общата тежест за всички работещи - с близо 57 млн. лв.

Димитров обясни, че при сегашната минимална заплата от 240 лв. работникът получава 190 лв. или с 21 лв. по-малко от официалния праг на бедността. При увеличението й на 290 лв. чистият доход ще стане 229 лв.

От КНСБ предлагат въвеждане на механизъм за увеличаване на минималната заплата според нарастването на прага на бедността и на средната надница. Така минималното възнаграждение трябва да бъде с 15 процента по-високо от прага на бедността и да достига 60 на сто от средната работна заплата.
Димитров цитира данни на националната статистика, според които преди две години 283 000 души са получавали минимални заплати, а към 2009 г. броят им е със 120 000 по-малко.

Според Пламен Димитров до края на май трябва да се постигне споразумение за размера на увеличението, а до средата на юни – да има и политическо решение.