България все още не е готова да се присъедини към Пакта за миграция на ООН, защото има забележки по текстовете. Това заяви вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева в отговор на въпрос на БНР.

По време на изслушването на Захариева и на министъра на вътрешните работи Младен Маринов в ресорните парламентарни комисии стана ясно, че правителството не е взело окончателно решение за българската позиция, въпреки че по-рано декларира отказ от включване в Пакта.

България има някои забележки по текстовете, които можем да изложим на Общо събрание в ООН и в момента не е готова да се присъедини към Пакта, каза Захариева.

Преди няколко дни Захариева каза, че ако България се присъедини към Глобалния пакт за миграция на ООН можем да кажем кои части от него и мерки ще бъдат смятани от нас за приоритетни и към кои цели няма да се присъдиняваме и няма да бъдат приоритетни за България. Пред две парламентарни комисии на 14 ноември Захариева отбеляза, че според експертите на МВР, МВнР и МТСП голяма част от мерките, залегнали в Пакта, ще бъдат от полза за България.

Захариева тогава обясни, че Пактът не е обвързващ и няма задължителен характер. Както и, че никой никога не е принуждавал България да се присъединява към него. Тя добави, че по всяко време всяка държава може да се присъедини към Пакта.

Т.нар. Глобално споразумение за безопасна, методична и регулирана миграция бе одобрено по принцип през юли т.г. от всички страни членки на ООН без САЩ. Церемонията по подписването на пакта е предвидена за конференция в Маракеш, Мароко, на 10-11 декември т.г. След това документът, който няма задължаващ правен статут, трябва да бъде одобрен през януари от Общото събрание на ООН.

Отказалите да подкрепят пакта страни до момента са Австрия, Австралия, България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Израел, Полша, САЩ и Швейцария. Водещият аргумент на повечето от тези страни е, че Пактът не прави достатъчно разграничение между легална и нелегална миграция.