Едно правителство е длъжно да пази своето население. Това каза Румен Чолаков, председател на Millennium Club, в студиото на телевизия "Блумбърг".

"При такива ситуации никога не може да има практически, сто процентови доказателства.  Изпускането на нервен агент, на химическо оръжие, бе не просто с цел да се убие един руски двоен агент, това е била целта, но последствията са, че потенциално химикалът е бил разпространен сред местното цивилно население в Солсбъри. Това донякъде е атака към местното население и предпоставя една остра реакция на британското правителство. Причината е, че се застрашава мирното население", допълни експертът.

Според него, обяснимо е, защо позицията на българското правителство е такава, каквато е. "Това бе един лакмус тест, за да се види къде е силно руското влияние. Страните, които не експулсираха руски дипломати със сигурност са страните, където има засилено руско влияние", смята Чолаков.

"От една страна трябва да оценим, че в България, по културно-исторически причини, има силен проруски сантимент. От друга страна през последните 15-тина години САЩ и Великобритания, чисто комуникационно, не се справят достатъчно добре, за да спечелият симпатиите на българския народ. Виждаме едни и същи лица - неприятни и в някои случаи компрометирани, които защитават евро-атлантическите ценности. Това дразни. Русия, може би, се е представяла по-добре в комуникационната стратегия. Напоследък, обаче, също тръгва по този път и може би през следващите години ще се намали русофилският сантимент в България", смята Чолаков. 

"България е член на ЕС, на НАТО и въпреки че има силен проруски сантимент трябва да погледне и на двете страни и да постави кое смята за по-важно.  Трудно е в днешно време да бъдеш неутрален", каза още той.

Той бе категоричен, че тази неутралност би следвало да е положителна за нас като държава, но реално се възприема като слабост. Хората не виждат, че ние сме заявили неутрална политика, защото искаме да бъдем балансьор, а го виждат като слабост, дължаща се на конкретни чуждестранни влияния, които се намесват във вътрешната политика.

"Ако България през времето, при управлението на различни партии, бе защитавала една политика на неутралитет, на балансьор, сега би било нормално да заемем такава позиция. Щеше да ни бъде по-лесно. Когато в продължение на години се лутаме в крайности, сега изглежда, че това е признак на слабост", завърши Чолаков.