В Закона за хората с увреждания се предвижда ресорният вицепремиер да оглави Националния съвет за интеграция на хората с увреждания. В Министерския съвет това е Валери Симеонов.

В отговор на въпрос как ще се приеме това от хората с увреждания социалният министър Бисер Петков каза пред журналисти, че законът залага реализирането на хоризонтален характер на политиките и е нормално да се повиши нивото на председателството. В момента председател е социалният министър. Говорим за бъдеще време, това е мярка занапред, отбеляза Петков.

Темата коментира или по-точно отказа да коментира председателят на социалната комисия Хасан Адемов, който е и депутат от ДПС. Той изтъкна, че това е въпрос извън компетенциите на народните представители и че позицията на ДПС по този въпрос е ясна - "няма смисъл от коментар". ДПС настоя в парламента Симеонов да подаде оставка - или той, или цялото правителство - в противен случай то ще носи позора...

Протестиращи майки на деца с увреждания искат оставката на Валери Симеонов от вицепремиерския пост, защото се почувстваха обидени от негово изказване, че това са "кресливи жени" с "уж болни деца". 

По-рано днес Симеонов поднесе "своите извинения на всички, които са били засегнати или са се почувствали обидени" от изказването му, което той наскоро направи пред телевизия СКАТ." Вицепремиерът обаче не се отказа от думите си и подчерта, че са "преиначени, защото не са точен цитат".

Майките не приеха извинението и обявиха, че не се отказват от искането за оставка и от протеста си срещу участието на Симеонов в управлението, който продължи и днес - вече трети ден.

Коалиционен съвет на управляващите ГЕРБ и ОП междувременно реши Симеонов да не подава оставка.

Какво предвиждат двата закона

Законът за хората с увреждания и Законът за личната помощ бяха приети единодушно от социалната комисия в парламента, но ще бъдат подобрени преди второто четене, казаха Бисер Петков и Хасан Адемов.

Законът за хората с увреждания предвижда да има индивидуална оценка на потребностите, на база на която хората с увреждания ще получават необходимата им подкрепа във всички области (включително финансова). До изготвянето на оценките, финансовата подкрепа ще е на база ТЕЛК.

Предвидено е повишаване на статута на Агенцията за хората с увреждания, като тя ще стане държавна агенция към МС. До създаването й през 2021 година дейностите по индивидуалната оценка на потребностите ще се извършват от специализирани звена към АСП.

Предвидено е помощните средства и медицински изделия от 2020 година да се дават в натура от Министерството на здравеопазването.

В закона се регламентира и по-висока месечна финансова подкрепа за хората с увреждания, която заменя досегашните интеграционни добавки. Месечната финансова подкрепа вече се обвързва с линията на бедност, а не с гарантирания минимален доход, както беше досега. Линията на бедност нараства всяка година - за 2018 е 321 лв, за 2019 е 348 лв., което означава, че помощта ще расте. Финансовата подкрепа влиза в сила от 1 януари 2019 година. Тя ще се дава на база решението на ТЕЛК, като за от 50 до 70.99 на сто степен на увреждането, тя ще е 7 на сто от линията на бедност или 24,4 лв, от 71 до 90 на сто - 15 процента от линията на бедност или 52,2 лв, за хората с над 90 на сто увреждане без чужда помощ - 25 на сто от линията на бедност или 87 лв, за хората над 90 на сто увреждане с чужда помощ и пенсия за осигурителен стаж и възраст - 30 на сто от линията на бедност или 104,4 лв, а за тези над 90 процента с чужда помощ със социална пенсия за инвалидност - 57 на сто от линията на бедност или 198,4 лв.

Въвеждат се квоти за наемане на хората с увреждания за работодателите и допълнителни мерки за подкрепа при наемането им. Работодатели с 50 до 99 работници и служители трябва да наемат поне двама с трайни увреждания. Работодатели със 100 и над 100 работници и служители - 2 на сто от средносписъчния си състав. Работодателите обаче се освобождават от задължението при наличие на специфични фактори с производствен характер, възпрепятстващи наемане на хора с трайни увреждания. Освобождават се от това задължение, когато има липса на хора с трайни увреждания, насочени от дирекции "Бюро по труда" или от трудови посредници. ГИТ ще следи това. Друг вариант да се освободят от задължението е, когато закупят стоки, произведени от хората с увреждания.

Ако работодателите не изпълнят задълженията, дължат ежемесечно компенсационна вноска в размер на 30 на сто от минималната работна заплата за страната, за всяко незаето работно място за човек с трайно увреждане.

Със закона се въвежда защитена заетост, финансиране на дейности за достъпна жилищна среда и лична мобилност чрез национални програми, въвежда се профил на всеки човек с трайно увреждане с възможност за индивидуален достъп (в информационната система на АХУ) на Министерството на здравеопазването.

Според Закона за личната помощ правото на лична помощ ще се определя на база на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа. Оценката ще се извършва по методика, която включва и самооценка на човека с увреждане или негов представител. Определянето на брой часове лична помощ ще се извършва от комисия по местоживеене на човека с увреждане (същата, която ще прави оценката на индивидуалните потребности). Тази комисия ще бъде към АСП до създаване на специализирания орган (който ще бъде Държавна агенция за хората с увреждания по Закона за хората с увреждания ).

На този етап няма лимити за личната помощ, но тъй като в този си вид законът се отхвърля от финансовото министерство, между първо и второ четене се очаква обхватът на хората да се редуцира за 2019 година на база ТЕЛК (както пише в плана за действие по приемане на законодателството за хората с увреждания, подписан и от финансовия министър) - за хората с над 90 на сто с чужда помощ и децата над 50 на сто с чужда помощ, както и децата над 90 на сто без чужда помощ; а часовете - до 168 часа. Така финансово се счита, че ще може да се обезпечи лична помощ за 2019 година за тези хора, които са 86 000 души. В плана за действие е записано, че това ограничение е за 2019 година.