Това шокиращо развитие изненада дори най-оптимистично настроените опоненти на режима, сред които бе и философът Желю Желев, водещ дисидент по това време.
"Знаех, че комунистическият режим е към края си, но не съм си мислел, че това ще стане толкова бързо и толкова лесно", посочва Желев пред ДПА. Вместо "това чудо", допълва Желев, той очаквал "гражданска война и етнически конфликти". Въпреки нежеланието на Живков да напусне (властта - бел. ред.) той бе свален от всемогъщото политбюро, което включваше най-влиятелните хора в страната, определящи политиката на Комунистическата партия.
Според Желев, който сега е на 75 години, пучът в Комунистическата партия станал превратна точка в ориентирането на България към демокрацията и отдалечаването й от диктаторството и непоколебимата подкрепа на Съветския съюз. След по-малко от година Желев става първият свободно избран президент на България, припомня ДПА. Медиите, които все още бяха под държавен контрол, съобщиха новината за оставка на Живков вечерта на 10 ноември.
Само седмица по-късно, на първата голяма демонстрация опозицията вече бе разединена на два лагера - единият настояваше за смяна по схемата "социализъм с човешко лице", а другият, радикално антикомунистически, искаше дълбоки реформи, които да донесат на България членство в ЕС и Атлантическия съюз. Живков бе осъден за злоупотреба с властта и получи присъда от 7 години затвор. Повечето време от присъдата си той прекара в лукса на домашния арест. Шепа други членове на режима бяха дадени на съд, отбелязва ДПА.