Таванът от 5000 лв. на обезщетенията при смърт в катастрофа за близките, извън тесния кръг роднини, вече е в сила, при това със задна дата от 21 юни 2018 г. Промените в Кодекса за застраховането (КЗ), с които беше въведен, днес бяха обнародвани в Държавен вестник.

Те са реакция на тълкувателното решение на трите колегии на Върховния касационен съд (ВКС) от 21 юни 2018 г., с което кръгът на близките, които могат да търсят компенсация, на практика беше отворен. ВКС постанови, че право на обезщетение при смърт имат не само съпругът и децата, но и братята, сестрите, бабите, дядовците и внуците, а по изключение и „всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени“.

Почти незабавно след постановяването му пред застрахователите и в съда бяха предявени десетки претенции за компенсации от „новите“ близки. Застрахователите заплашиха с ръст на Гражданската отговорност в пъти и прогнозираха фалити.

Таванът от 5000 лв. обаче беше въведен със задна дата – от деня на постановяване на тълкувателното решение. И в закона е предвидено да действа една година, но дали това ще се случи на практика не е ясно, тъй като отпадането му е обвързано с приемането на наредба за утвърждаване на методика за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане на пострадало лице и за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди на увредено лице вследствие смъртта на пострадало лице. Утвърждаването ѝ е правомощие на Комисията за финансов надзор и на министрите на здравеопазването и на труда. Като в КЗ е предвидено, че първо Гаранционният фонд има 6 месеца, за да подготви проект на методиката, а после КФН и двамата министри трябва да я утвърдят с наредба до една година от промените в кодекса, т.е. до 7 декември 2019 г.

Заради множеството искове, внесени в периода след постановяването на тълкувателното решение и преди влизането в сила на новите текстове в КЗ (21 юни – 7 декември 2018 г.), които са за средно 100 000 лв. на човек, в кодекса беше създадена специална разпоредба. Тя цели да избегне ситуацията, в която те трябва да платят разноски за отхвърлената част на иска – тази над 5000 лв.

Затова в КЗ е предвидено, че те „могат да оттеглят своите искове без съгласието на ответника и не носят отговорност за разноски за прекратената част от иска“.