По-голяма част от младите няма да гласуват на евроизборите

Едва 44,7 % от тях биха отишли до урните, сочи изследване на Института за "Иновации в политиката"

11:31 | 16 май 2019 | Редактор : Калина Петрова 107 2690 Снимка: istok

На прага на европейските избори на 26 май, можем да очакваме, че едва 44,7% от младите биха отишли да гласуват и дадат своя вот за евродепутати. Младежите са най-склонни да гласуват на президентските избори (69.3% винаги гласуват на този тип избори), а 65.3% на парламентарните избори, според данни на проучването.

Европейски избори 2019

Институтът за "Иновации в политиката", който ежегодно провежда наградите "Иновации в политиката", с които отличава най-креативните и новаторски политически проекти в Европа, проведе представително проучване в България през февруари 2019 година. Онлайн изследването е реализирано с помощта на агенцията за маркетингови проучвания и консултации Bluepoint и е насочено към младите хора на възраст между 18 и 29 години и техните политически нагласи и активност.

Налице е сравнително висока политическа ангажираност на младежите у нас, които имат профил поне в една социална мрежа, което излезе като резултат на база на политическите теми, които следят и на база на активността им да гласуват по време на различни типове избори.

Проучването изследва и причините за отказ от гласуване и защо младите избират да бъдат пасивни гласоподаватели. Като основни причини на негласуване на избори у нас са посочени - липсата на партия, която да покрива техните очаквания, липсата на вяра като цяло в политическия модел и апатията към силата на техния глас, който едва ли ще промени нещо в България.

В тази връзка Александър Дурчев - официален представител и учредител на Института за иновации в политиката в България, сподели в интервю пред Bulgaria On Air, че днешното поколение "далеч не е аполитично - едва 8% твърдят, че въобще не се вълнуват от политически теми, докато за близо 60% от респондентите е важно какво се случва в политическия живот на държавата". И допълва, че "една от причините за слабата избирателна активност на това поколение, е неподходящата комуникационна стратегия на българските политици в социалните медии. Едва 25% от младите следват профилите на политици и партии. Като резултат се заражда бездна от недоверие към всички политически формирования".

Политически възгледи

65% от анкетираните споделят, че симпатизират на платформи, без да са свързани с конкретна политическа сила, а близо 80% от тях смятат, че идеологиите на политическите партии не отговарят на това, което всъщност заявяват. Голяма част от анкетираните споделят, че не следят целенасочено политически теми или само от време на време дадена тема, която е свързана с политика. Интересен факт, който показа изследването е, че младите хора тепърва изграждат своите явни предпочитания към партии като всеки втори не може определи на коя партия симпатизира.

Отношение към социалните мрежи и използването им като канал за комуникация на политически възгледи

Изследването показва, че социалните мрежи и Интернет днес са основни инструменти за комуникация с младата аудитория и са адекватен инструмент за прокламация на политически теми.

Те смятат, че социалните медии са на първо място информативни (73,7%), забавни (56,3%) и интересни (50,3%). Освен това онлайн медиите са второто най-ползвано място, от което лицата черпят информация по политически теми. Дори електората от поколенията Y и Z припознават медиите в интернет като подходящо място за следене на политически теми и лица като 25% от тях декларират, че следват в социалните мрежи определени политически лица, партии или формации, а 1/3 от тях са поствали някакъв коментар относно политическа тема.

Според представителите на поколенията Y и Z в най-голяма степен социалните мрежи могат да се използват като място за активизиране на политическа активност като там могат да участват в различни дискусионни форми. Младите хора у нас са готови да се включат по-активно в политически теми чрез социалните мрежи като около 44% от тях декларират, че мрежи като Facebook, Twitter и други могат да окажат влияние върху поведението им.

Съвместното проучване на Института за политически иновации у нас и Bluepoint разкрива, че сред младото българско население е налице потенциал за активизиране на политическата им активност, което би трябвало да се вземе предвид от политическите партии както и фактът, че социалните мрежи са новият категоричен инструмент в тази посока. Младежите биха се ангажирали с политически идеи, ако те са представени по креативен и ангажиращ начин в онлайн пространството. Важен резултат от изследването е, че младите предпочитат интерактивната форма на комуникация в социалните медии, където могат да участват открито в дискусии и да споделят пълноправно своето мнение по дадена политическа тема.

ИЗБРАНО