Александър Василев Лилов е роден на 31 август 1933 г. в с. Граничак, община Белоградчик, област Видин.

Той е завършил "Българска филология" в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и "Естетика и теория на изкуството" в Академията за обществени науки в Москва.

До 1989 г. Лилов е член на Политбюро и секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия /БКП/, отговарящ за идеологическата работа, бил е вторият след Живков.

След отстраняването му от ръководството на БКП Александър Лилов специализира във Великобритания. Става директор на Института за съвременни социални теории. През декември 1989 г. във вестник "Правда" се появи кратка информация, че се връща в ЦК на БКП. От януари 1990 до декември 1991 г.

Лилов е председател на Висшия партиен съвет на БСП, избран на 14-я извънреден конгрес на партията (до 40-ия конгрес на партията същата година, когато лидерският пост се заема от Жан Виденов). Участва в работата на Кръглата маса.

Лилов е българският политик с най-голям стаж като народен представител - в 4-то, 6-то, 7-то и 8-то Народни събрания до 10 ноември 1989 г. След тази дата се ползва с прозвището "Стратега".

От 1990 до 1998 г. той е депутат в 7-то Велико народно събрание, в 36-то, 37-то и 38-то Народно събрание от листата на БСП.

През 1993 г. става ръководител на Центъра за стратегически проучвания към БСП. Издава списание "Понеделник".

Лилов е автор на много студии и брошури, издадени в чужбина.

Семеен е, има две деца.

НС на БСП и всички социалисти изказаха най-искрените си и дълбоки съболезнования на близките на проф. Лилов, се посочва в съобщение на БСП до медиите.

Политици за Лилов

Лидерът на БСП Сергей Станишев: "Той бе стожер на лявата идея. За него винаги държавническият интерес и отстояването на идеята на съвременната левица бяха водещи в политическото му поведение.
Всички социалисти ще го запомним с висок личен морал, мъдрост и търсещ съгласие.
Той беше автор на първата програма на БСП “Нови времена, нова България, нова БСП. Лилов изигра много голяма роля за мирния характер на прехода".

Президентът Георги Първанов (2002-2012): „Един от силните, солидните български политици - държавници в последния половин век. Човек, на чийто усилия дължим не само съхраняването на БСП, но и първите дълбоки промени на самата партия. Проф. Лилов беше един от онези държавници, които трасираха пътя на новото развитие на България, на конституционните и други реформи в условията на гражданския мир, за който той има основен принос".

Премиерът Пламен Орешарски: „Като истински съвременник на бъдещето, проф. Лилов допринесе за мирния преход в България и за конституирането на демокрацията в страната. Във времена на тежки изпитания за държавта и хората, той отстояваше пътя на съгласието и диалога. Проф. Лилов е знакова личност и безспорен авторитет за българската левица. Той остава да живее в историческата памет като истински държавник, мъдрец и учител“.