Министърът на външните работи на Република Северна Македония Буяр Османи заяви, че пътят на страната към Европейския съюз минава през София, съобщава скопският вестник "Слободен печат", цитиран от БТА.

"Истина е. Решението се приема с консенсус. Без одобрението на България не може да има решение. Ние може само да сънуваме, че това решение ще бъде взето без България. Това не може да се случи и затова искаме да убедим нашите приятели от българска страна, че договорът, който създадохме, е добра основа за изграждане на нашите отношения и за превъзмогване на различията. Те имат нужда от допълнителна гаранция, че ние няма да бягаме от договора", каза Османи пред ТВ21.

Португалското председателство на ЕС и министърът на външните работи Аугущу Сантуш Силва в предложението за решаване на спора между Северна Македония и България са положили грижи да бъдат включени очакванията на двете страни, заяви пък премиерът Зоран Заев, цитиран от "Независен весник". Той отговори на журналистически въпрос във връзка със съдържанието на португалското предложение за решаване на спора, който в петък представиха Сантуш и еврокомисарят за разширяване и добросъседска политика Оливер Вархей.

"Ние казахме, че това е добра база и добра основа за решение. Сериозно дискутирахме за предложението, ще продължим със срещи", заяви Заев и отбеляза, че е изненадан, че членка на ЕС, която е от другата страна на европейския континент, която не е толкова близо до Балканите и не е толкова детайлно запозната, е била креативна и изобретателна, за да намери решение.

"Затова казахме, че винаги може да се намери решение, ако има добра воля от двете страни", заяви Заев.

„Македонските ни колеги се държат като охранители на митове, но започвам да мисля дали ще се държат вече и като идеолози на тази антибългарска позиция, на която сме свидетели през последната година“, каза междувременно пред bTV проф. Ангел Димитров - съпредседател от българска страна на съвместната комисия между София и Скопие, която трябва да изглади историческите въпроси.

По-рано съпредседателят от македонска страна проф. Драги Георгиев каза, че подходът на страната ни е да очакваме Република Северна Македония да приеме всичко без да реагира.

„Когато имаме тотално разминаване на гледните точки и не желаем да видим необходимост от промени в интерпретацията на миналото, говоря за македонските колеги, тогава действително се губи доверието в професионалната и колегиална работа“, смята Димитров.

Той добави, че е изненадан от конфронтационния тон на своя колега. Според Димитров една от водещите тези от македонска страна, която се явява и ябълка на раздора е непризнаването на нацията и езика.

„Признание има, но то е след Втората световна война и това е коректната гледна точка от страна на българския политически елит. Това е в тотално противоречие с тезите, които се опитват да поддържат нашите колеги, те се опитват да спекулират“, смята Димитров.

На коментар от македонска страна, че заради политическите процеси у нас работата на комисията се забавя, той каза, че това е несериозно.

„Те едностранно прекратиха работата пет месеца преди предсрочните избори, които бяха насрочени в Северна Македония през пролетта на 2020 г. Те се оттеглиха от срещите, а паузата беше продължена заради пандемията. Ние изгубихме близо една година. Ако бъда по-директен ще кажа, че те изгубиха три години с нежеланието си да приемат формулировките, дори тези в договора за приятелство и добросъседство“, коментира Димитров.

Последното 13-о заседание на комисията преди месец се оказа фатално заради последвалите обвинения от българска страна в изпълняване на политически поръчки и пропагандни атаки от Скопие към София.

„Не може постоянно да обвинявате другата страна, а вие да заемате позиция, че вие сте тези, които казват истината, че вашият подход към работата е истинският и да очаквате другата страна всичко това да го приема и да не реагира на това“, коментира Драги Георгиев пред bTV по този повод.

След големия отзвук край Вардар на коментарите на проф. Ангел Димитров, той пък каза:

Бях ядосан от неговото отношение – ние все още бяхме в министерството, не бяхме излезли от сградата, след конференцията, след срещата, а той вече даваше изявление, в която, с тази неговата позната реторика, обвиняваща към нашата страна, даваше интервю. И до сега не сме имали такава реакция от която и да е страна, че ние сме говорили неистини или разпространяваме някакви фалшиви новини в нашето общество“.

И двете страни обаче потвърждават сериозната промяна в работата на комисията след началото на 2019 година, когато българският парламент ратифицира Протокола за присъединяването на Северна Македония към НАТО.

„Духът на работата на комисията се промени заради някои други неща, не поради това, че България даде подкрепа за влизането на Македония в НАТО и с това ние сме изпълнили нашата цел и не искаме вече да работим. Ако беше така, може би тази държава щеше да прекъсне работата на комисията, ако това беше целта. А това абсолютно не е целта“, твърди Георгиев.

„Промяната в работата на комисията се случи заради няколко, бих казал, политически събития, декларации, които бяха преди всичко приети в българското общество. Ако ние трябва да изградим обща позиция с комисията, с българските колеги от комисията, затова например, че трябва заедно да честваме Гоце Делчев, а преди това държавата, с която трябва заедно да го честваме Гоце Делчев не го признава македонския език, твърди, че ние сме нация от '44-а година, на Тито и на Коминтерна, как ние можем да дадем такава препоръка на нашето правителство? Как можем държава, която не ни признава такива, каквито ние смятаме, че съществуваме като нация, да дадем една такава препоръка? И по какъв начин това общество тук ще приеме тази препоръка? Значи, ние можем по този начин да създадем само още по-голям проблем – и в македонското общество, и в българското общество“, казва Георгиев.

По време на парламентарния вот в Северна Македония членовете на комисията в Скопие предпочетоха да не стават част от предизборния дебат.

„Ние знаехме, че работата на комисията ще бъде във фокуса на интереса на тази кампания. Ние предложихме на нашите колеги да имаме виртуални срещи, онлайн, както сега по време на пандемията, но, за съжаление, това не беше прието от българските колеги и беше представено, мога да кажа, некоректно пред българското общество, все едно ние сме прекъснали работата на комисията“, казват от македонска страна.

По време на последната среща тема на дебат е било Самуиловото царство.

"Българската страна настоява за това Самуиловата държава да бъде представена единствено като българска държава. И това е много конкретна и императивна препоръка. В нито една наша препоръка ние не пишем, не твърдим, че това е македонско царство. В определени наши учебници може би пише такова нещо. Но около самото тълкуване на изворите, на самия характер на тази държава, според нас, позволяват да се допусне една по-различна перспектива на това царство“, коментира Георгиев.

Според него в книгите и изследванията съществуват текстове, според които е възможно тази държава да се тълкува като „различна от българската“.

Георгиев твърди, че до момента комисията не е усетила натиск от властите в Северна Македония.

На мен ми се случва на улицата да ми се заканват: "Продавате историята! Внимавайте какво правите! Историята ще ви съди вас!" От друга страна, други ме поддържат: „Дръжте се, не се давайте! Така трябва! Пазете го това!“ Така че всички не сме резултат на един политическо-социален контекст там където живеем“, каза още той.

Димитров обаче, че политическата обстановка в нашата страна влияе на работата му с българските колеги.

„Аз мисля, че се отразява. В смисъл, че в момента, когато бяха насрочени изборите в България и докато се случваха, в тях се намали ентусиазмът за работа и желанието да се постигне резултат. Те сега имам чувството, че повече ги разтягат работите. И например това, което се случи на последната среща, когато Гоце Делчев беше на дневен ред, на последната сесия, втория ден, аз казах да се придържаме към дневния ред и да работим за Гоце Делчев. Българските колеги казаха: Нека продължим за Самуил. И това на мен ми показва, че те не са сега в този вакуум, да го наречем, на политическа власт в България, прекалено много за това да работим и да стигнем до някакви резултати. И това те ще го отрекат всячески. Но моето чувство е такова, че те много намалиха темпото на желанието да се постигне някакъв резултат“, коментира Димитров.