В документа на правителството за националната сигурност през 2016 г. е констатирано още, че действията на Русия са източник на регионална нестабилност.

"Ние сме удовлетворени от това, че се назовават нещата с истинските им имена, но може би повече се вади като контекст от написаното, отколкото от цялото формулиране на текстовете. Разбира се, че в доклада има за анексирането на Крим, разбира се, че има за изострените отношения между ЕС и Русия, Русия и НАТО, разбира се, че се говори за тази информационна война, която се води, а тя винаги е свързана и с предпоставките за много фалшиви новини", коментира зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов, цитиран от БТА.

Той подчерта, че всички сме свидетели на това, което се "случи и на изборите в САЩ, и във Франция, не бяхме подминати и ние в България по време на президентската кампания". По думите му тогава е имало много добре планирана кампания за дискредитирането на ЕС и "едва ли не, че той е вреден за България, както и стратегическото ни партньорство със САЩ е вредно за ЕС".

Колегата му Антон Тодоров от ГЕРБ пък допълни:

„Чудесен доклад, който най-накрая посочи един от големите проблеми на България – хибридната война. Мисля, че много от опитите за спекулации, че правителството не води последователна политика в тази посока, се изпаряват. Т. нар. кебапчийски котараци от старата десница трябва да знаят, че само с приказки не става. Става с реална политика, спиране на руските проекти в България и провеждане на политика в областта на националната сигурност, която работи и неутрализира опитите за дестабилизиране на България, а такива определено има“.

По думите му Русия дестабилизира отношенията с България и опити за засилване на влиянието й има още от 2001 г., когато бяха изгонени трима руски дипломати. Той цитира доклади на чешките и македонските служби, че има опити за намеса от страна на Москва във вътрешните работи на тези държави, предаде "Фокус".

"Не съм чул, нито сме коментирали, не знам доколко това е сериозно и истинско. Не знам за какво става дума и за какви заплахи, но явно, за да има такива изказвания, нещо ги притеснява. Ако има точни факти, това би помогнало да се коригират определени изказвания или действия на управляващите", заяви пък зам.-председателят на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев, който е и съпредседател на групата за приятелство с Русия в парламента, който наскоро беше на събора "Русофили".

По думите му трябва да правим разлика между държавата и народа на Русия.

"Когато говорим за русофилство, надали някой има предвид Путин, Горбачов, Брежнев или Сталин", допълни той.

"Докладът е много откровен, засиленото военно присъствие на Русия в Черно море представлява несъмнено нещо тревожно", каза пък Милен Михов от Обединени патриоти.

Той смята, че изострените отношения между Русия и ЕС не може за не доведат до заплаха за национална сигурност и че Студената война се завръща.

"Това са натовски глупости", каза обаче колегата му патриот проф. Станислав Станилов.

Очаквано, от БСП се обявиха против подобни констатации.

"Груба грешка", каза пък Антон Кутев от БСП. Според него последните няколко правителства показват склонност към антируски настроения, а политиците трябва да говорят и английски, и руски, което не е отказ от евроатлантическите ценности.

Социалистът допълни, че не вярва докладът да доведе до усложняване на отношенията между двете държави.

"Но за пореден път ще покажем неадекватност", подчерта Кутев.

"Въпреки че усилията за интеграция в ЕС и НАТО все още стимулират урегулирането на спорните въпроси да се извършва посредством международния диалог, екстремизмът нараства, а засилената националистическа риторика и прокламираните реваншистки идеи създават предпоставки за влошаване на регионалните отношения и за възраждане на екстремистки формации", коментира пък лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ.

Той обърна внимание на констатацията в доклада за "засилване на националистическата риторика, влошаване на регионалните отношения и възраждане на екстремистки формации".

"Не знам защо това изречение убягва на колегите от другите парламентарни групи, а и медиите не го коментират, защото този въпрос изключително зависи от нас и се решава вътре в България", посочи Карадайъ.