Президентът Румен Радев сезира Конституционния съд с искане да бъдат обявени за противоконституционни и за несъответстващи на международни договори отделни разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗИД ЗКПО). 

Конституционно неприемливо е предвиденото прекратяване на правоотношенията с висши държавни служители без предизвестие по преценка на директора на Агенция "Митници". Така се ликвидира стабилитетът, който е основен принцип на държавната служба съгласно чл. 116, ал. 1 от Конституцията, и се създават условия за политически зависимости, мотивира се държавният глава.

Той допълва, че уволнените се лишават от пълноценна съдебна защита и се създава неравенство по признак обществено положение. А освобождаването "по преценка" е предпоставка за административен произвол, който е несъвместим с правовата държава.

В искането се оспорва и въвеждането на по-високи данъци за имоти в населени места от Списъка на курортите в България. Така се нарушават изискванията на чл. 60 от Конституцията за законоустановеност на данъците и за съобразяването им с доходите и имуществата на данъкоплатците. Поставянето на размера на данъчната ставка в зависимост от списък, приет от Министерския съвет, означава, че не само Народното събрание, както предвижда Конституцията, а и правителството със свой акт ще участва в определянето на размера на данъка, смята президентът.

Обвързването на размера на данъка с използването на имота смесва по конституционно недопустим начин подоходни и имуществени данъци. Затова лицата, които не получават наеми от своите имоти, ще дължат по-висок данък за имота си в сравнение с лицата, които не само притежават имот, но и получават доходи от него.

Според Радев незачитането на граждански права и вменени задължения води до нарушаване на конституционно установени принципи, които са особено важни при взаимоотношения с властнически характер, каквито имаме в сферата на данъците и държавната служба. Сезирайки Конституционния съд, държавният глава отстоява тази своя позиция по отношение на отделни разпоредби от повторно приетия от Народното събрание закон.