Социолозите са потърсили мнението на софиянци, тъй като промените от 10 ноември 1989 г. започнаха именно в столицата, а и тук се случиха основните знакови събития на изминалите години, посочва БТА.
Според 38 на сто от анкетираните сега нещата у нас се движат в правилната посока, а според 34 процента - в неправилната. 28 на сто не се ангажират с конкретно мнение.
Мнението, че посоката е правилна, по-често подкрепят мъжете (43 на сто), най-младите до 30 години (49 процента) и хората със среден жизнен стандарт (42 процента). Като неправилна по-често я определят хората на възраст над 45 години (42 на сто) и бедните (40 процента). Без мнение по въпроса по-често са жените, хората с основно и по-ниско образование и ромите.
Според данните 54 на сто от симпатизантите на ГЕРБ и 47 процента от тези на Синята коалиция определят посоката като правилна, а 53 процента от избирателите на БСП - като неправилна. С резерви по отношение на прехода са и симпатизантите на "Атака" - 52 на сто, и на РЗС - 45 процента, показва проучването.
При оценката на посоката, в която се движат нещата в България, макар и с малко, преобладават положителните нагласи, констатират социолозите. Балансът между постигнато и изгубено през последните двадесет години обаче е по-скоро отрицателен. 43 на сто от столичани посочват, че изгубеното е повече, 23 процента - че постигнатото е повече, а 34 на сто не дават превес нито на плюсовете, нито на минусите на прехода. Мнението, че "дори да са постигнати някакви успехи, загубеното е повече" споделят най-възрастните респонденти /над 60 години/ и хората с ниско образование. Според най-бедните "това са напълно загубени и тежки за страната години". Позицията "имаше както добро, така и лошо, не може да се каже кое е повече" по-често изразяват хора с основно образование и политически апатични хора.
Оценката, че "това са напълно успешни години" се среща по-скоро като изключение - под 1 на сто. Мнението "Имаше трудности и грешки, но постигнатото е повече" изказват най-често младите до 30 години. Тяхната позиция не е резултат от висок личен жизнен стандарт, а по-скоро е политически обагрена, доколкото я споделят 30 на сто от симпатизантите на ГЕРБ и 39 процента от тези на Синята коалиция, отчитат от НЦИОМ.
Има ясна връзка между мненията за посоката, в която се движи страната, и равносметката за изминалите години на преход, е един от изводите на социолозите. Хората, които са на мнение, че нещата у нас се движат в правилната посока, значително по-често са склонни да отчитат постижения на прехода, а респондентите, според които посоката не е правилна, смятат, че загубеното преобладава, отбелязват от НЦИОМ.
Резултатите от изследването показват, че, независимо от респектиращия период от двадесет години, преходът в общественото съзнание не е приключил, коментират социолозите. Според тях столичани остават разделени и на диаметрално противоположни позиции в оценките си. Отрицателните оценки са резултат преди всичко на негативен личен опит и лични загуби, а позитивните са по-скоро ценностни и не са пряко обвързани с личното благосъстояние, смятат от НЦИОМ и прогнозират, че тази особеност и в бъдеще ще затруднява постигането на ясна и единна обществена оценка на т.нар. период на прехода.

Вижте видео от дискусия в СУ „Св.Кл.Охридски“ по повод 10 ноември 1989 г.