Правната комисия отхвърли президентското вето за Наказателния кодекс

Това е 11-о отхвърлено вето на държавния глава

15:46 | 15 януари 2019 | Редактор : Калина Петрова 22 1370 Снимка: Канал 3

Парламентарната правна комисия отхвърли ветото на президента Румен Радев върху последните промени в Наказателния кодекс. "За" повторното приемане на оспорените с президентското вето текстове гласуваха 10 депутати. "Против" гласуваха шестима депутати. Така оспорените текстове бяха отново приети.

Държавният глава върна закона за ново обсъждане на 19 декември 2018 г. Президентът оспори разпоредби от Наказателния кодекс, с които се изменят норми в Наказателно-процесуалния кодекс. С тях се дава възможност за отлагане до 48 часа на уведомяването при задържане на лице. Според Румен Радев още по-тревожна е възможността задържани непълнолетни лица да бъдат в неизвестност за техните родители в срок до 24 часа.

Председателят на комисията Данаил Кирилов изрази съжаление, че сайтът на Народното събрание е нямало как да отрази реално промените в тяхното развитие и в обществото останало впечатлението, че задържаните лица 48 часа остават без адвокатска защита. Корекциите нямало как самият Кирилов да ги публикува в сайта, обясни той, цитиран от "Канал 3". Според него заради това се породило и напрежението в обществото.

Аргументите на президента изтъкна правният секретар на държавния глава проф. Емилия Друмева по време на повторното обсъждане на ветото в комисията по правни въпроси. Вносителите се мотивират с нужда от синхронизиране на текстовете с европейска директива.

Ветото не е инструмент за конфронтация, а средство за конструктивност в законодателния процес, обърна внимание на депутатите Друмева.

По време на обсъждането в комисията БСП изрази безпокойство, че поредица промени в Наказателния кодекс ограничават фундаментални човешки права в България, често пъти в разрез с Конституцията, което е посочено в мотивите на президента, заяви Валери Жаблянов. Изказвам дълбоко съжаление, че един основен принцип за доминация на правата на гражданина, се нарушава, посочи соцдепутатът. Кнституцията е ясна и съжалявам, че измененията в НК нарушават постановени в България демократични права и принципи. По думите му това няма да доведе до промяна в качеството на борбата с организираната престъпност.

Ако не уважим мотивите на президента, демокрацията тръгва в плоскост от която няма да имаме основание да се гордеем след години, предупреди Жаблянов.И предрече, че мониторингът на ЕК нямало да отпадне. "Рестриктивните мерки рушат доверието в държавността. Липсват критерии за изключителни обстоятелства", добави и соцдепутатът Филип Попов. Соцдепутатът попита риторично - колко непълнолетни граждани са подсъдими за тероризъм у нас. Според него директивата на ЕС не е правилно транспонирана.

Опонира им шефът на правната комисия Данаил Кирилов, който уточни, че правото на уведомяване за задържането на дадено лице не фигурира в Конституцията. Въпреки това то не е отнето - то е съхранено, но е ограничено, обясни той. Правото на адвокатска защита пък въобще не е накърнено, то е налице в НК, обясни Кирилов.

Той не скри, че очаква текстовете да бъдат атакувани пред КС. Дори при риска да има смущение в тайната на задържането, има възможност да бъде проверена тази норма за конституционосъобразност, вероятно ще се стигне до упражняване на този контрол, коментира Кирилов. КС би могъл да прецени, добави той. Според него управляващите са възприели най-ограничения вариант на рестрикция.

С това не се съгласи друг социалист. Според Димитър Стоянов задържаните лица без уведомяване на близките ще бъдат лишени от друга възможност да се защитят, освен от служебен защитник.

Поне стана ясно, че не става въпрос за ограничаване на правото на адвокатска защита, защото такива бяха внушенията в началото, констатира Димитър Лазаров от ГЕРБ. По думите му транспонирането на директивата конкретизира обема на всички права, а опозицията правела внушения, че лицето в момента на задържането си нямало право на адвокат.

ИЗБРАНО