Правителство на Людовик Орбан. Какво следва?

Новият кабинет има на разположение в най-добрия случай една година

11:39 | 6 ноември 2019 | Редактор : Лилия Чалева 3 2157 Снимка: АР/БТА

Вотът за встъпване в длъжност на правителството на (Лудовик) Орбан беше даден на ръба, с решителния принос на някои парламентаристи от Про Румъния и Социалдемократическата партия (СДП), които нарушиха заповедите, дадени от шефовете им. СДП напуска властта предсрочно, Национално-либералната партия (НЛП) заема креслата в Двореца "Виктория" в изключително сложен период.

Балканите

Всички си мислят сега за епизода с (Дачиан) Чолош. И тогава СДП мина в опозиция една година преди изборите и се възползва напълно от ситуацията. Ще има ли друга съдба кабинетът на Орбан? - пише в коментарна статия Йон М. Йоница от в. "Адевърул".

За Лудовик Орбан е важно да не се смята вече за победител във войната - спечелил е само една битка, макар и наистина важна. Но следват серия от избори - президентски този месец, местни и парламентарни в следващите месеци. Икономическата ситуация е нестабилна, дефицитите са големи, очакванията - огромни. Нещо повече, премиерът се намира в позиция на малцинство. Мнозинството, гласувало вота на доверие, не гарантира нищо в бъдеще и всеки проект трябва да бъде договарян с всеки конкретен човек, някои може да минат, други - не.

Либералното правителство може да оцелее, ако се ограничи до няколко приоритета и ако преценява всичко през призмата, че има на разположение - в най-добрия случай - мандат от една година.

Бюджетната корекция е технически въпрос, който трябва спешно да се реши в рамките на няколко дни, иначе обществените институции ще влязат във финансов блокаж.

Проектобюджетът за следващата година вече трябваше да се намира на масата в парламента. Очевидно не по вина на Лудовик Орбан това не се е случило, но закъсненията несъмнено ще бъдат записани на сметката на новия кабинет.

Възстановяването на щетите в областта на правосъдието и връщането по пътя, препоръчан в доклада по Механизма за сътрудничество и проверка, за да бъде възобновена дискусията за премахването на този механизъм, също представляват приоритет.

Не на последно място е и започването на процес на репрофесионализация на държавата, тежко засегната от политиката на СДП, чрез която меритокрацията беше премахната, а некомпетентността беше смятана за върховен критерий за служебно издигане.

Възстановяването на доверието в румънската бизнес среда, премахването на вредните разпоредби на Постановление 114 (въвеждащо допълнително облагане на банките, енергийните и телекомуникационните компании и др.), възобновяването на дискусиите за стратегическите инвестиции в енергийната сфера са спешни въпроси. Компаниите не могат повече да чакат и Румъния е на път да загуби инвестиции от милиарди.

Може би всичко това изглежда като само няколко скромни цели спрямо една управленска програма, в която обикновено се говори за всичко и не се прави нищо.

От политическа гледна точка ще бъде изключително трудно да задържиш дори едно работно мнозинство, съставено от партиите, които гласуваха вота на недоверие (срещу правителството на СДП), плюс парламентаристи от Про Румъния, СДП и независими. Парламентът ще се превърне в сцена, на която всеки се опитва да извлече ползи в условия на пълен хаос.

За СДП преминаването в опозиция не е само по себе си катастрофа. В последните метри поставиха на ключови постове свои верни хора и роднини. Администрацията остава в ръцете на тези хора, което ще се превърне в кошмар за новото управление.

В тази действителност шансовете за адекватно управление са минимални.

Има и няколко предимства, които могат да направят нещата по-различни спрямо кабинета на Чолош.

На първо място СДП трябва да се справи с една вътрешна криза на лидерството. Виорика Дънчила ще се опита да задържи властта в партията, но в случай на тежък провал на президентските избори, в партията ще започне безмилостна война за наследяване. Лагерите чакат и нервността расте. СДП досега не е била в подобна ситуация - да загуби цялата власт в един миг - и в толкова тежка криза на политическото ръководство също не е била.

Друг голям губещ, също внезапно, е Виктор Понта. Изглеждаше, че лидерът на Про Румъния е роден под щастлива звезда и всички комбинации му се получават. Ето че Понта се оплете в собствените си машинации и загуби една партия, която изгради, но не знаеше какво да прави след това с нея. Тази дисидентска група ще продължи да предоставя полезни гласове за новото управление.

Не на последно място - Съюз за спасение на Румъния (ССР). След скъпоструващи колебания ССР даде гласа си за свалянето на правителството на Дънчила и издигането на кабинета на Орбан. Но за Дан Барна не управлението е приоритет, а това да успее да се заяви в дните до неделя като кандидат с шансове да влезе във финала на президентската надпревара.

ИЗБРАНО