В петък е последното, 98-о заседание на това Народното събрание, което започна работа на 3 декември 2021 г. От 1 август депутатите излизат във ваканция. Очаква се и указът на президента Румен Радев за разпускането на НС.

Това е първият български парламент, който си отива след успешен вот на недоверие срещу правителството. Той беше гласуван на 22 юни по искане на ГЕРБ. Оттогава кабинетът на Кирил Петков работи в оставка.

"Залата е пълна в официалния последен ден на това Народно събрание" - с тези думи изпълняващият длъжността председател на НС Мирослав Иванов откри днешното пленарно заседание.

В залата се регистрираха 132 народни представители.

Десислава Атанасова (ПГ на ГЕРБ-СДС) предложи разместване на програмата, отпадане на парламентарния контрол, а последният един час от заседанието да бъде посветен на обръщения за края на работата на 47-ото Народно събрание.

По предложение на Атанасова депутатите решиха да се захванат първо с недовършения от вчера Закон за устройство на територията. Следват ратификациите на меморандумите за сътрудничество с Европейската централна банкa и Международната банка за възстановяване и развитие. След това законотворците ще се заемат с Търговския закон, Закона за здравето, изменение в бюджета на НЗОК, допълнение на Закона за обществените поръчки и промени в Гражданско процесуалния кодекс.

С почти пълно единодушие депутатите приеха рокадата в програмата.

Освен това последният час от работния им ден ще се излъчва на живо и ще е посветен на заключителни обръщения и декларации. Парламентарния контрол отпадна.

Парламентът ще обсъди днес на първо четене два законопроекта за промени в Закона за обществените поръчки, предвижда програмата на Народното събрание. Единият законопроект е на Ивайло Мирчев ("Демократична България") и група народни представители, другият е на трима депутати от "Продължаваме Промяната" - Настимир Ананиев, Богомил Петков и Юлия Иванова. Измененията са първа точка в предвидения дневен ред за днес, съобщава БТА.

Със законопроекта на Ивайло Мирчев и група народни представители се цели осигуряването на финансова независимост на проектанта и строителния надзор от строителя. Предлага се прецизиране на случаите, в които инвестиционното проектиране и строителството могат да се изпълняват чрез инженеринг, за да се гарантира независимост между различните участници в строителния процес при реализиране на общински и държавни обекти. Според вносителите водещата роля на строителя като участник в обществени поръчки му дава преимущество пред проектанта и строителния надзор, а чрез финансовата независимост на проектанта и на упражняващия строителен надзор от строителя ще се постигне изготвянето на по-качествени проекти и по-обективен контрол върху изпълнението на строителните дейности.

Със законопроекта на "Продължаваме Промяната" (ПП) се цели преодоляване на инфлационния риск. Епидемичната обстановка, нарушените канали на доставка на суровини и военният конфликт между Руската федерация и Украйна са причина за инфлационния процес, посочват вносителите. Промените създават правна възможност за изменение цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация и обхваща изпълнени и предстоящи дейности с предмет строителство, ремонт, реконструкция, модернизация, доставки и услуги. Предвижда се индексацията на цените по договорите да се извърши по методика, одобрена от Министерския съвет.

В общественото обсъждане на промените, предложени от ПП, са участвали от Агенцията по обществени поръчки, Националното сдружение на общините в България, Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и Камарата на архитектите в България. Участниците в дебата единодушно изразиха пълната си подкрепа към законопроекта, като посочиха, че предложенията са наложителни, се казва в доклада на парламентарната комисия по конституционни и правни въпроси.

В предвидения последен парламентарен контрол на въпроси ще отговарят вицепремиерите в оставка Борислав Сандов и Гроздан Караджов и министрите в оставка - Александър Николов, Теодора Генчовска и Драгомир Заков.

Междувременно парламентарната Комисия по бюджет и финанси прие единодушно Законопроект за допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2022 г., внесен от Десислава Атанасова и група народни представители от парламентарната група на "ГЕРБ-СДС". С него се предоставят 6,1 млн. лева за разходи за персонал на Касата, които вече са гласувани в актуализацията на бюджета за тази година. Целта на промените е да се разпише конкретен текст, за да се разпределят тези средства.

В законопроекта е записано, че с приемането на актуализацията на бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2022 г. са предвидени 6 млн. и 100 хил. лева. за разходи за персонал. Тези средства са необходими за увеличаване на основните месечни заплати на служителите на НЗОК във връзка с преминаването от 1 юли 2022 г. към НЗОК на дейностите по администриране на процесите, свързани с договаряне, отпускане, заплащане, предоставяне и контрол на помощните средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия (ПСПСМИ) за хора с увреждания.

По традиция в последния ден на всеки парламент се представят заключителни изявления от парламентарните групи и депутатите се събират на обща снимка.