Да има анекс или друга форма на споразумение към договора между България и Македония, с който да се дефинира максимално каква е общата ни история. Това поиска Георги Първанов, президент на България от 2002 до 2012 г. Той представи новия документален сборник под негово редакторство "Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. през погледа на европейските дипломати".

Не съм против съседите ни да градят новата идентичност, но не мога да се съглася това да бъде за наша сметка, заяви Първанов. С времето все по-силна ще става необходимостта от нова политико-дипломатическа договореност между София и Скопие, която да дефинира максимално понятието обща история, защото се видя, че само с пожелателни декларации от наша страна нищо не се случва, допълни той. И критикува днешните политици, че прекалено дълго са пазили тишина по въпроса, за да не се обърка нещо със Скопие, и не са изпълнили задачата да накарат македонците да се съгласят, че историята ни е обща на база българско национално съзнание. Доказателства за това били писанията на дипломати и чужди кореспонденти в Османската империя в онези години, които определяли въстанието и участниците в него като българи.

В Скопие трябва да разберат, че не може прекалено дълго да градят идентичност върху фалшива основа, каза Първанов. Нямал големи очаквания и от междуведомствената комисия, която щяла да се превърне в "гръмоотвод с невъзможност да се развърже възелът".