Парламентът, който започна работа след ваканцията за изборите, прие процедурни правила за избор на председател и членове на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). "За" гласуваха 150 народни представители, "против" - 0, а "въздържал се" - 3. Антикорупционният закон гласи, че Комисията е колективен орган, който се състои от петима членове - председател, заместник-председател и трима други членове.

За председател на Комисията се избира български гражданин с високи професионални и нравствени качества, който има висше юридическо образование и най-малко 10 години юридически стаж. Процедурните правила предвиждат предложенията за кандидати и председател на КПКОНПИ да се правят от народни представители и да се внасят в писмена форма чрез деловодството на Народното събрание до Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика в 14-дневен срок.

Изслушването на кандидатите се провежда на открито заседание на комисията, което се излъчва в реално време чрез интернет страницата на Народното събрание.

Номинираните трябва да предоставят редица документи, сред които автобиография, съгласие, че са готови да бъдат подложени на проверка за принадлежност към органите на разузнавателните служби на Българската народна армия, бившата Държавна сигурност, имуществена декларация и такава за несъвместимост. Последните две обаче не подлежат на предварителна проверка, каквато се прави за принадлежност към ДС. Причината е, че в обхвата на проверките по закон са само лица, заемащи публични управленски длъжности - т.е. няма как да важи за кандидат за пост.

Изборът се извършва от парламента. Съгласно правилата гласуването ще се извършва поотделно за всеки кандидат по поредносттата, определена в списъка.

По време на редовното заседание на Парламента: Емил Димитров, Атанас Ташков (ляво) от ГЕРБ

Снимка: БТА

За избран се смята кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако няколко кандидати са получили повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители, избран е кандидатът получил най-много гласове "за". В случаите, когато никой от кандидатите не получи необходимите гласове правилата предвиждат да се проведе повторно гласуване, в което да участват двамата кандидати, получили най-много гласове "за". Ако и при повторното никой от тях не получи необходимите гласове, парламентът приеме решение за откриване на нова процедура за избор.

Пламен Георгиев подаде оставка като председател на КПКОНПИ на 31 юли 2019 г. Оставката му бе депозирана в последния работен ден на парламента преди ваканцията на депутатите през лятото. На 4 април тази година президентът Румен Радев оттегли доверието си от Георгиев. Той бе избран да оглави Антикорупционния орган на 8 март 2018 г. "За" избирането му гласуваха 148 депутати, 66 бяха "против", а 4 се въздържаха. Председателят на комисията бе предложение на ГЕРБ.

Руслан Тошев и Мария Цветкова положиха клетва като народни представители в 44-то Народно събрание.

Снимка: БТА

По време на заседанието днес двама нови народни представители се заклеха. Руслан Тошев зае мястото на Лиляна Павлова, а Мария Цветкова мястото на Волен Сидеров. Лиляна Павлова стана вицепрезидент на Управителния комитет на Европейската инвестиционна банка, а лидерът на "Атака" Волен Сидеров обяви намерението си да стане част от новия Общински съвет в Столична община.