Парламентът прие на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари.

В мотивите на законопроекта се посочва, че с част от промените се предлага да бъдат включени нови категории задължени субекти, които по занятие предоставят услуги за прехвърляне или обмяна на виртуални активи, услуги по съхраняване на виртуални активи и управление на такива, позволяващо осъществяването на контрол върху активите и услуги, свързани с публично предлагане на виртуални активи, лицата, които по занятие предоставят достъп до депозитни касети в обществени трезори, както и представителите по чл. 22 от Закона за пощенските услуги на лицензирани пощенски оператори, предоставящи пощенски парични преводи.

Предвидено е вписването в публичен регистър към Националната агенция за приходите да бъде условие за извършване на дейности по занятие за предоставяне на услуги за обмяна между виртуални валути и признати валути без златно покритие, предоставяне на услуги за прехвърляне или обмяна на виртуални активи, услуги по съхраняване на виртуални активи и управление на такива, позволяващо осъществяването на контрол върху активите и услуги, свързани с публично предлагане на виртуални активи, както и за извършване на дейност на доставчиците на портфейли, които предлагат попечителски услуги.

Промените се налагат, след като на 18 май 2022 г. в рамките на 63-ото Пленарно заседание на Комитета на експертите за оценка на мерките срещу изпирането на пари (Комитета MONEYVAL) към Съвета на Европа в Страсбург, Франция, е приет Доклад за България от Пети оценителен кръг.

В резултат на приетия доклад за България се прилага най-тежката процедура за мониторинг на Комитета MONEYVAL - "Процедура на засилен мониторинг". Същевременно е започнала и Процедурата на FATF за наблюдение, осъществявано от група в рамките на FATF.

Народните представители приеха срокът за предложения между двете четения на законопроекта да бъде пет дни.