Нов доклад на ЕС за външна политика: Европейците искат силна европейска политика

Европейците искат да видят действия насочени към климатичните промени и миграцията

16:36 | 11 септември 2019 | Редактор : Калина Петрова 11 969 Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Най-новият доклад на Европейския съвет за външна политика (ECFR) показва, че европейците все повече подкрепят ефективна и последователна външна политика на ЕС. Изследването, озаглавено "Дайте на хората това, което искат: масово търсене на силна европейска външна политика" е написано въз основа на интервюта с 60 000 души в 14 държави-членки на ЕС.

Европейците искат ЕС да се превърне в силен, независим, неконфронтационен участник, който е достатъчно мощен, за да избегне заемането на страна или да се оставя на волята на външни сили. В потенциални конфликти между САЩ и Русия, мнозинството от избирателите в почти всяка страна биха предпочели ЕС да остане неутрален.

Разпространеното мнение, което се споделя и от много политици, че нарастването на националистическите настроения в избирателите, ще доведе по-голяма нетърпимост към колективната външна политика на ЕС, се оказва остаряло. Според анкетите на ЕСВП избирателите в държавите-членки възприемат идеята за "стратегически суверенитет" - т.е. централизиране на властта в ключови области, ако ЕС може да се покаже компетентен и ефективен.

Обществеността подкрепя идеята ЕС да се превърне в сплотяващ глобален актьор. Въпреки това различията между европейците и избраните от тях правителства нарастват по въпроси като търговията, бъдещите отношения на Европа със САЩ и присъединяването на Западните Балкани към ЕС. При такава разлика в мненията съществува риск гласоподавателите да оттеглят подкрепата си за общоевропейски мерки, която показаха на скорошните избори за Европейски парламент и национални избори.

Европейците приемат хладно идеята за разширяване на ЕС, като гласоподавателите в страни като Австрия (44%), Дания (37%), Франция (42%), Германия (46%) и Холандия (40%), са враждебно настроени към присъединяването на страните от Западните Балкани към ЕС. Само в Румъния, Полша и Испания има подкрепа от над 30% от обществеността за всички тези страни да получат присъединяване.

Европейците искат да видят действия насочени към климатичните промени и миграцията. Повече от половината от обществеността във всяка анкетирана страна - освен Холандия, смята, че изменението на климата трябва да бъде поставено като приоритет пред повечето други въпроси. Междувременно европейските избиратели подкрепят по-усърдните усилия за охрана на външните граници на ЕС, а поне половината от избирателите във всяка държава-членка подкрепят увеличаването на икономическата помощ на развиващите се страни за предотвратяване на миграцията. Освен това европейците са съгласни, че конфликтът е основен двигател на миграционните проблеми на континента - гласоподаватели от 12 от 14-те анкетирани държави са на мнение, че ЕС трябваше да направи повече за справяне с кризата в Сирия от 2014 г.

По отношение на Русия над половината европейски избиратели във всяка страна разглеждат настоящата политика на ЕС в областта на санкциите като обосновано "балансирана" или недостатъчна - изключение правят Австрия, Гърция, Словакия. Подкрепата за по-строга политика е най-силна в Полша (55%) и най-слаба в Словакия (19%).

Голяма част от избирателите смятат, че Русия се опитва да дестабилизира политическите структури в Европа, както и че правителствата защитават неадекватно страната си от чужда намеса. Опасението от неадекватна защита се споделя от анкетираните в Дания (44%), Франция (40%), Германия (38%), Италия (42%), Полша (48%), Румъния (56%), Словакия (46%), Испания (44%) и Швеция (50%).

Европейците са подозрителни към Китай и нарастващото му влияние в света - като не повече от 8% от избирателите в анкетираните държави-членки смятат, че в случай на конфликт между САЩ и Китай, ЕС трябва застане на страната на Пекин, а не на Вашингтон. Преобладаващото желание на публиките във всяка държава-членка е да останат неутрални - позиция, заемана от близо три четвърти (73%) от избирателите в Германия и над 80% от избирателите в Гърция и Австрия. Като цяло европейците имат по-голямо доверие в ЕС, отколкото в националните си правителства, да защити интереси им срещу други големи сили - въпреки че в много от избирателите в държавите-членки не вярват нито на САЩ, нито на ЕС, (в Италия, Германия и Франция четири от десет, а в Чехия и Гърция повече от половината от тях споделят това мнение). В Полша има най-голяма вероятност за това избирателите да имат по-голямо доверие в САЩ, отколкото в ЕС, но дори там този отговор беше даден от по-малко от една пета от избирателите.

Избирателите са скептично настроени към настоящата способност на ЕС да защити своите икономически интереси в търговските войни. С най-голям дял споделящи това мнение са Австрия (40%), Чехия (46%), Дания (34%), Холандия (36%), Словакия (36%) и Швеция (40%). По-малко от 20 процента от избирателите във всяка държава-членка смятат, че интересите на техните държави са добре защитени от агресивни китайски конкурентни практики. Независимо от това, те имат различни мнения относно това дали ЕС или тяхното национално правителство трябва да се справят с този проблем.

Гласоподавателите смятат, че ако ЕС се разпадне утре, една от ключовите загуби ще бъде способността на европейските държави да си сътрудничат в областта на сигурността и отбраната и да действат като голяма сила в надпреварата между глобални играчи като Китай, Русия и САЩ. Това опасение се споделя от 22% във Франция и 29% в Германия.

ИЗБРАНО