Наследството на Тръмп: Той промени президентството, но дали ще е трайно?

17:03 | 21 декември 2020 | Редактор: Джонатан Лимайър, Зийк Милър и Дарлийн Сюпървил, Асошиейтед прес 67 3026 Снимка: AP/БТА

Най-невероятният сред президентите - Доналд Тръмп, промени президентството и разклати неговите вековни норми и традиции, а същевременно доминираше в националния дискурс като никой друг преди него. Така започва анализът на Джонатан Лимайър, Зийк Милър и Дарлийн Сюпървил от Асошиейтед прес, публикуван от БТА. Ето какво още пише в него за най-противоречивия американски президент:

Тръмп

Тръмп, управлявайки с прищевки и туитове, задълбочи расовите и културните разделения на страната и подкопа вярата в нейните институции. Неговото наследство - неспокойни четири години, белязани от неговия импийчмънт, от провалите по време на най-тежката пандемия от един век и отказа му да приеме поражението.

Той разби на пух и прах представите за това как президентите се държат и комуникират, предлагайки еднакво нелустросани размисли и политически декларации, дръпна завесата на властта пред американския народ, като едновременно вдъхновяваше привърженици и плашеше врагове (понякога и съюзници) и у дома, и в чужбина.

Макар че нацията трудно ще избере друга толкова разрушителна личност като Тръмп, тепърва ще се види доколко неговият отпечатък върху самия пост, заеман от едва 44 други мъже, ще бъде незаличим. Той вече хвърля сянка върху работата на неговия наследник - новоизбрания президент Джо Байдън, който оформи кандидатурата си като отричане на Тръмп, предлагайки себе си като антидот на хаоса и разкола през последните четири години, обещавайки да възстанови достойнството в Овалния кабинет.

"През всичките четири години този човек при всяка възможност се опитваше да разтегне президентската власт отвъд законовите граници. Той промени президентската институция в много отношения, но много от тях може да бъдат върнати обратно за една нощ от президент, който иска да внуши, че има промяна" , смята историкът на президентската институция Майкъл Бешлос. .

Най-трайното наследство на Тръмп може би е, че начинът, по който използва атрибутите на президентството, ерозира мнението на американците за институциите на собствената им държава.

От първите си мигове на поста Тръмп поведе атака срещу федералната бюрокрация, гледайки подозрително на служители от кариерата, които смяташе за "дълбоката държава", и разклащайки доверието на американците в държавните служители и в лостовете на управлението. Убеден, че разследването на руската намеса в изборите е кръстоносен поход, целящ да го саботира, Тръмп се нахвърли срещу разузнавателните служби и министерството на правосъдието, като обвиняваше поименно техни ръководители, а после отправи яростни нападки срещу човека, водещ разследването - уважавания специален прокурор Робърт Мълър.

Другите му мишени "бяха легион": Върховният съд - за недостатъчна лоялност, пощенската служба - за гласуването по пощата, дори честността на самите избори - с безпочвени твърдения за изборни измами.

"В миналото президентите, загубили изборите, винаги са показвали готовност да предадат поста на следващия титуляр. Те бяха готови да приемат вота на американския народ. Това, което наблюдаваме сега, действително е посегателство срещу институциите на демокрацията", каза Ричард Уотърман, изследовател на президентската институция от Университета на Кентъки..

Текущи социологически изследвания сочат, че много американци и мнозинството от републиканците имат усещането, че Байдън е избран нелегитимно, което вреди на доверието към него в момент, когато поема поста по време на криза, и освен това създава модел на дълбоко подозрение за бъдещи избори.

"Това е рак", каза Уотърман. "Не зная дали ракът може да бъде отстранен от президентството, без да се увреди самата институция. Мисля, че той причини огромна вреда през последните няколко седмици".

Застрашаването на мирното предаване на властта не беше първото посегателство на Тръмп срещу традициите на президентството.

Той не публикува данъчните си декларации и не се отказа от бизнесите си. Разпределяше правителствените ресурси по партийна линия и злепоставяше собствените си учени. Пишеше яростни туитове срещу членове на собствената си партия и използваше правителствена собственост за политически цели, включително Белия дом като фон за речта си, с която прие номинацията за преизбиране.

Тръмп използва войниците от Националната гвардия, за да разчистят мирен протест срещу сградата на Белия дом заради планирана официална снимка. Назначи за военен министър Джим Матис, който трябваше да получи разрешение от Конгреса, за да заеме поста, защото генералът от резерва не беше свалил униформата преди седем години, както изисква законът. В този определен случай Байдън последва примера на Тръмп, като също номинира за шеф на Пентагона пенсиониран генерал - Лойд Остин, за когото Конгресът пак ще трябва да разреши изключение.

Разпадът, наченат от Тръмп, се пренесе и на международната сцена, където той хвърли съмнение върху някога неприкосновени съюзи като НАТО и двустранни партньорства с куп съюзници. Неговата външна политика под лозунга "Америка на първо място" беше плод по-скоро на предубеждения, предизвикани от минали обиди, отколкото на актуални факти на терен. Той едностранно изтегли войските от Афганистан, Сомалия, Ирак и Сирия, като всеки път предизвикваше критики и от двете политически партии заради подкопаването на самата цел на разполагането на американски сили.

Той се оттегли от многостранни споразумения за околната среда, действие, което според предупрежденията на учените може би е ускорило климатичните промени. Отдръпна се от споразуменията, които ограничаваха, ако не зловредното влияние на Иран в региона, то поне ядрените му амбиции.

Неговото президентство може би ще се запомни с това, че промени, може би завинаги, естеството на американско-китайските отношения, помрачавайки надеждите за мирно възникване на Китай като световна сила и полагайки основа за ново поколение на икономическо и стратегическо съперничество.

Въпреки единодушието на историците, че Тръмп е извънредна фигура на президентския пост, ще минат десетилетия, преди последиците от неговия мандат да станат напълно известни. Но някои части от наследството му вече са налице.

Той назначи трима съдии във Върховния съд и над 220 федерални съдии, давайки на съдебната власт траен консервативен уклон. Отмени регулации и през неговия мандат икономиката процъфтяваше, докато не връхлетя пандемията. Присъствието му увеличи активността на избирателите - и за, и против него - до рекордни равнища. Получи непоколебима лоялност от собствената си партия, но набързо се отърваваше от всеки, който не му беше угодил..

"Президентът Тръмп беше личността, която върна властта на американския народ, вместо на вашингтонския елит, и съхрани нашата история и институции, докато други се опитаха да ги съборят. Американците избраха успешен бизнесмен, който обеща да да отиде във Вашингтон, не за да го разруши, а за да постави тях на първо място", каза говорителят на Белия дом Джъд Диъри.

Имаше моменти, когато Тръмп постъпваше като страничен наблюдател на собственото си президентство, като предпочиташе да пише туитове с телеграфни новини, вместо да се впусне в усилие да промени политиката. И това беше един от многото начини, по които Тръмп промени маниера, по който президентите комуникират.

Грижливо подготвените политически изявления останаха на заден план, заменени от туитове и небрежно подхвърлени думи към репортерите под грохота на готвещия се за излитане президентски хеликоптер. Дискурсът загрубя - ругатни, лични обиди и образи на насилие изпълваха речника на президента. Както и неистините - над 23 000 по изчисления на в. "Вашингтон пост" - които Тръмп хвърляше в публичното пространство, почти без да се замисля за тяхното въздействие.

Именно тази липса на честност изигра роля за поражението му в изборите, които станаха референдум за начина, по който управляваше пандемията от КОВИД-19, убила вече над 300 000 американци.

Ден след ден по време на кампанията си за преизбиране, Тръмп предизвикваше здравните указания и говореше пред тълпи от хора, които не спазваха дистанция и не носеха маски, като обещаваше, че нацията едва ли не е победила епидемията. Той призна, че отначало е омаловажавал сериозността на вируса.

Организираше събития в Белия дом - свръхразпространители на заразата, и самият той се зарази с вируса. И докато неговата администрация стартираше Операция "Уорпспийд" (Суперскорост), която помогна за производството на ваксини срещу коронавирус за рекордно кратко време, Тръмп подбиваше авторитета на своите здравни служители, отказвайки да приеме носенето на маска или предлагайки недоказани лечения, например инжектирането на дезинфектант.

"Видяхме, че стилът на Доналд Тръмп беше един от факторите, допринесли за провала му като президент", каза Марк Кей Ъпдегроув, историк на американската президентска институция и главен изпълнителен директор на LBJ Foundation. Неговият наследник може би ще гледа на президентството му като на приказка с предупреждаваща поука".

ИЗБРАНО