Депутатите гласуваха окончателно промените в закона, с които се разсрочват дълговете на вероизповеданията, натрупани към държавата до 31 декември 2018 г. Разсрочването на дълговете е до 10-годишен период, а предложението за него дойде от председателя на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов и група народни представители между двете четения на Закона за вероизповеданията.

Първоначалното предложение бе опрощаване на дълговете на религиозните общности към 31 декември 2018 г.

По данни на финансовото министерство регистрираните вероизповеданията у нас имат натрупани задължения в размер на над 8,2 млн. лева, а вече стана ясно, че около 8 млн. лв. от тях са дългове на Главното мюфтийство.

"Ако вървим по общия ред на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, никога финансовият министър, нито НАП биха дали разрешение за отсрочване на дълговете на вероизповеданията", каза народният представител от ПГ на ГЕРБ и председател на Бюджетна комисия Менда Стоянова по време на дебата в парламента.

"Неслучайно направихме това предложение между първо и второ четене в един специален закон, който урежда отношенията във вероизповеданията - да го допълним и с текстове, които казват как при определена ситуация, да се действа по отношение на отсрочване на евентуални вземания. Тези текстове важат за всички вероизповедания. Тук през цялото време се говореше за мюсюлманското, предполагам, защото по медиите излезе, че мюсюлманското вероизповедание има задължения, а православната църква няма. Аз не знам кой колко задължения има, има или няма. Текстът е принципен. Защо се наложи такъв текст да се запише в този закон, а не се приложи редът, за който преждеговорещите приложиха, а именно по ДОПК. По една много важна и основна причина - кодексът и неговите норми са създадени за стопанска дейност", каза още Менда Стоянова.

По думите й в кодекса има редица изисквания във връзка с отсрочванията.

Изказването й дойде след критики от "Обединени патриоти". "Какво правим в момента с промяната на Закона за вероизподеданията - нарушава се основополагащ кодекс, какъвто е Данъчно-осигурително процесуален кодекс", каза народният представител от ПГ на "Обединени патриоти" Йордан Апостолов по време на дебатите в пленарна зала. По думите му разпоредбите на ДОПК предвиждат за разсрочване да се иска становище и съгласие на директора и на управителния съвет на НОИ.

Апостолов посочи, че е необходимо и решение на ЕК, че не става въпрос за държавна помощ. "Какво представлява Мюфтийството? То е субект, който трябва да се подчинява на законовите разпоредби и законодателство в Република България. За него трябва да важи редът, какъвто е за всички данъкоплатци", заяви още Апостолов.

Той отчете, че всички пари, които ще бъдат разсрочени, излизат от джоба на данъкоплатеца. "Трябва да видим как се тълкува и през Закона за държавните помощи. Най-накрая г-да от ДПС, бих искал да попитам за нещо. Аз нямам пълната информация, но имам частична такава, че вече има процедури по продажба на имоти на Мюфтийството и при започнала процедура, съгласно разпоредбите на чл. 238 от ДПК не може да се допуска отсрочване или отсрочване", каза още Апостолов.

За заплатите на свещениците

Депутатите приеха и текстове, свързани с правоотношенията със свещеносулжителите и служителите на религиозните институции. Съгласно тях те ще се уреждат съобразно устава на религиозната институция. Максималните размери на основните месечни заплати на свещенослужителите не могат да надвишават средната месечна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в икономическа дейност "Образование" по данни на Националния статистически институт за месец септември предходната година.

За служителите на религиозните институции минималните размери на основните месечни възнаграждения не може да надвишава средномесечната заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор за септември 2018 г.

Финансиране и от чужбина

Парламентът реши още вероизповеданията в България да могат да се финансират и от чужди държави или чужденци. Мнозинството не одобри предложението на "Обединени патриоти" религиите, които получават държавна субсидия, да нямат право да получават дарения отвън, както и да уведомяват Дирекция "Вероизповедания" към Министерски съвет за всяко дарение или наследство на имущество от български юридически лица или с източник от чужбина.