Любомир Шопов е един от най-авторитетните ни соцдипломати. Бил е ръководител на българската правителствена делегация на поверителните преговори между държавите - членки на НАТО и на Варшавския договор, за разоръжаването на Централна Европа. До уволнението си е бил началник на Трети отдел на МВнР – Балкански страни. Автор е на книгите „Отдел Трети”, „Геноцид” и „Турският въпрос и държавната сигурност”, по чиято втора част работи в момента. Ето какво каза ексдипломатът по повод обръщението на президента Радев към нацията, в което той недвусмислено засегна въпроса за ненамеса във вътрешните работи на България от страна на Турция.

- Г-н Шопов, как възприехте обръщението на президента – ген. Радев към нацията?

- Ген. Радев е може би първият български президент след 1989 г., който още в самото начало на дейността си като държавен глава, се обръща към проблемите, свързани със суверенитета на Република България. Той, като военен, има и по-дълбоко отношение към държавата и държавността. Ген. Радев е наясно, че това е един основополагащ въпрос, с който трябва да се занимаем и да възстановим изгубени позиции на българската държава. Защото уседналостта е само един щрих към множество проблеми, свързани с българите в чужбина и по-специално – с „българо-турските” граждани. Самите закони за придобиване на българско гражданство са сбъркани. Например, съществува един такъв парадокс: потомците на българи, избягали от османското иго преди столетия, получават българско гражданство по-трудно, отколкото потомците на турски изселници от България.

- Това не е ли проява на един комплекс у нашите политици, свързан с Възродителния процес?

- Не. Това е политическо късогледство и неразбиране на проблема. Защото Възродителният процес е последица от изселническия въпрос и от противоречивата, често погрешна политика на България, в продължение на десетилетия. Но тя всъщност е предизвикана от двуличието на Турция. Защото, когато приключва Освободителната Руско-турска война, една голяма част от тюркоезичното население напуска страната ни, но една немалка част остава. И тези хора продължиха да бъдат едно чуждо тяло в държавата, което не може да бъде интегрирано до ден-днешен.

- Вие употребихте думата „късогледство” и аз бих ви попитала как гледате на това, че депутатите от няколко парламента, виждаха и осъзнаваха влиянието на този въпрос върху изборния процес, но не се опитаха да го ограничат. Въпросът ми е: Не продължи ли твърде дълго това „късогледство”?

- Проблемът е, че практически този въпрос се използваше за политически игри. И именно по този начин ДПС стана един от основните фактори в политическия живот на страната.

- Но не беше ли ясно от самото начало, че в едно общество, което претендира за демокрация, равенство и свобода, е нелепо да има партия, която декларира, че ще се бори за такива?

- ДПС първоначално се обяви като организация, която няма да се занимава с политика, а се превърна в една мощна политическа партия, която играе по свои правила и преследва свои стратегически и тактически цели. Самото регистриране на партията беше извършено в нарушение на Конституцията. Именно заради политически игри. Към 1992 г. ДПС вече беше политическа партия, и получи всички права, за които претендираше, че ще се „бори”. След 92-ра ДПС стана движение за привилегии и слободия, не за права и свободи. Оттук вече започнаха големите проблеми.

- В ДПС влязоха и доста известни българи. Това не изигра ли, според вас, ролята на внушение, че ДПС не е протурска партия? Сега сме свидетели как един друг известен българин, рони сълзи за неуспеха на ДОСТ на изборите в България... Как гледате на това?

- В последно време има една тенденция, за която говорят и социолози, и журналисти, изобщо много хора в българското публично пространство - че ДПС е българска партия и защитава българските интереси, а ДОСТ е реалната опасност. От години има и една заигравка и с термина „етнически мир”. Този термин бе наложен, за да плаши хората; да създава настроения на етническа основа и да пренасочва фокуса на зрение, с оглед на политическите интереси. Защото ние не трябва да говорим за етнически мир, а за обществен ред и спокойствие, в рамките на Конституцията и действащите закони. Този етнически модел, който беше създаден съвсем неслучайно, с участието не само на Доган, но и на други български политици, практически извърши едно изземване на функциите на Конституцията и на българските закони, на държавността в страната. Той прехвърли някакво изключително право на ДПС да бъде гарант за етническия мир. А гаранция за етническия мир е толерантността между етносите, и самата държава - със своите закони и структури. А иначе, за за 25 години ДПС свърши „отлична” работа за турцизирането на българските мохамедани, за ислямизирането на циганите и за това, мюсюлманското духовенство в „суверенна” България да се издържа с пари от турската държава. Да не говоря за целенасоченото изопачаване на българската история, посредством лостовете на властта, и за това че в нашата християнска страна джамиите ще станат повече от църквите.

- Г-н Шопов, провокирате ме за един директен въпрос: Щом е бил нарушаван основният закон, къде е бил през всичкото това време, от 92-ра година насам, Конституционният съд?

- Тук опираме до старата-нова тема, а именно – необходимостта от реформа на съдебната система и на цялата политическа система в България, защото тя не работи в полза на държавата и на хората. Най-напред трябва да заложим принципите и целите на тази реформа, защото самият квотен принцип, който наложиха политическите партии, е зародиш за корупция. Каква обективност може да се очаква от хора, които винаги са „хора на еди-кой си, на еди-кой си” и прочее?! – Ами тези хора са политически зависими от определени лобистки интереси. Оттук вече самата политическа система поражда корупцията. Така се появи терминът „паралелна държава”! Казват, че струвала 10 милиарда на година, но според мен струва много повече. И трябва да се изследва къде „приплъзва” паралелната държава - между народа, политическата класа, сенчестата икономика и българската мафия?.. И до каква степен е ангажиран политическият елит, какви са неговите взаимовръзки?

- Не мислите ли, че ние констатираме, но не можем да променим тази действителност?..

- Смяната ще дойде с младите българи. Ще трябва да пробият – да се борят за тази власт. Властта в момента е „омагьосана”. Тя ще ги върти и ще ги изтощава и нищо не може да стане, ако не се намерят енергични борци срещу нея. Защото сегашните едни и същи хора, овладяха хватките на властта – апаратните игри, бюрократичните игри, научиха се и умеят да жонглират с фрази.

- Според вас, какво се случва с българския народ?.. От народопсихологична гледна точка...

- Народът се мъчи.

- А съжалявате ли го, че се мъчи?

- Не мога да не го съжалявам. Народът е манипулиран. Народът е зашеметен, той е като в несвяст.

- От такова състояние - на несвяст, както се изразявате, се предполагат два изхода – свестяване, или...летален изход. Как да се свестим, според вас?

- Като изчистим нашия обществено-политически живот от догмите и от пропагандната война – от тази битка на разделение – на комунисти и „други”, и се върнем към голите факти, за да ги преценим обективно. Тогава например ще видим, че към 1989 г. България беше държава на 25-о място в света, с 9 милиона население, с безплатно образование и здравеопазване, с мощна армия с 300 бойни самолета. Държава, която можеше да отстоява сама своя суверенитет. Сега какво имаме? – Няколко самолета. Нямаме съюзници, които реално да ни гарантират суверенитета и териториалната цялост, защото Уставът на НАТО не позволява намеса на организацията в конфликт между две страни-членки. Това на практика означава „Оправяйте се сами!” В същото време имаме 2 милиона пенсионери, които са на границата на оцеляване – под прага на бедността, 50 процента неграмотно население и заплашителен демографски срив. След 40-50 години България ще има население от 5 милиона цигани и турци, и под 800 хиляди българи. На фона на тази мрачна прогноза, политическата класа си играе в момента, нагажда си правителство и говори за вдигане на пенсиите. Нека да ги вдигнат, но дори това да стане, ще ги вдигнат от 100 на 200, а минимумът за нормален живот е 500 лева.

- А не е ли въпросът с пенсиите също толкова недообмислен, както и този за уседналостта? Не се ли обещават неща, без да има разумни предложения за ясни и справедливи критерии по които това да се реализира?

- За пенсиите се говорят неща, които водят към разделение и са в противоречие с логиката на цялата застахователна система. ГЕРБ за трети път влиза във властта и съставя правителство. Има амбициите да сглоби кабинет, който да работи цял мандат. Логичното е, в една такава ситуация, да се отнесем доброжелателно и с търпение, но ако не видим помъдряване, ако не видим едно ново отношение към проблемите на държавата от тези които ще ни управляват, какво ще стане?! - Ние сме една мъничка плочица от световния „пъзел”, в който в глобален план настъпват големи изменения. Както в ЕС, така и на Балканите, и в междусъседските ни отношения. И ако тези хора, които ни управляват, не се вразумят и не престанат да се занимават с политиканство, не се обърнат към големите проблеми на държавността, демографския срив и социалните проблеми на хората, нищо добро няма да се случи. Не е лошо да се строят магистрали и да се санира, но не е маловажно отговарят ли те на европейските изисквания. В момента нещата много приличат на използване на ситуация за източване на пари.

- Надежден коректив на ГЕРБ ли ще бъдат, според вас, патриотите? Ще бъдат ли те „гласът народен”?

- Аз, като казвам „глас народен”, имам предвид тези политически сили, които са представени в Народното събрание. Те са гласът народен. Народът им е дал тази възможност, и те трябва да я използват коректно към народа. Опозиционните партии, от своя страна, като имам предвид и БСП, също са били в управлението и са имали възможност да работят за своя народ, но не са се справили, според очакванията на хората. Така че тази бъркотия на разделение – на „леви” и „десни”, на управляващи и опозиция, тя е част от голямата истина, че възловите проблеми на държавата не се решават. Това е едно политическо боричкане, което може да бъде безкрайно, а хората да продължат да мизеруват и страдат. Та я ми кажете, кога преди сме имали просяци с висше образование по улиците?!

- Какво мислите за предстоящия референдум в Турция? Вече много световни аналитици говорят в прав текст за подготовката на нещо като султанат на Ердоган....

- Правилно са схванали тенденциите. Много хора подценяват Реджеб Ердоган. Той има много силни страни - Ердоган е опитен политик, който умее да управлява една сложна държава. Той съумя да вдигне икономиката на Турция. Раждаемостта там е висока. По принцип турските ръководители винаги са държали на увеличаването на населението на Турция. Но проблемите на Ердоган идват от прекалената му амбициозност и от неговата безпардонност. Той умее да си създава врагове, и прави врагове свои близки приятели и съратници, какъвто е случаят с Гюлен и Давутоглу. Непредсказуем е в голяма степен. От Гюлен се е учил, Давътоглу беше премиер. И на тримата целта е една и съща – доминация на исляма в Турция, в регионален и в световен план. Каква е разликата между тримата: Гюлен е проповедник – той има вериги от училища по целия свят – иска да постигне целта по един мирен и еволюционен път. Давутоглу разви тезата за стратегическа дълбочина и и прокламираше връщането на мощта на Турция върху териториите на бившата Османска империя по един нов начин – с „мека” сила. Ердоган обаче няма време за „мека” сила и за проповедничество – той иска да постигне това бързо, и именно този негов стремеж – скоростно да постигне тия цели, които са били цели и на другите двама, го кара да форсира ситуацията чрез един референдум. Желанието му е да управлява държавата еднолично - като султан.

- Но г-н Шопов, какво се случи според вас, че тази държава, която до вчера настойчиво искаше да стане член на ЕС, и видимо беше започнала да придобива облика на една модерна държава, сега се връща към една архаична форма на управление?

- Ако човек вникне в посланията на Ердоган и в неговата политика през последните години, ще види реално, че Турция под негово ръководство и управление, никога не е имала сериозни намерения да се асоциира и да влезе в ЕС. Ердоган, както и предишните ръководители на Турция, са изключително опитни и съумяват да се възползват от усложненията в международната обстановка. Неговите цели са да изведе Турция на световната сцена не само като регионален лидер, но като играч. Ердоган никога не би подписал каквото и да било споразумение с ЕС, което би ограничило възможностите на Турция да играе самостоятелна роля в региона и в света. Заявката за ЕС беше един театър. Турция винаги е искала да се възползва от диалога с ЕС,за да тегли средства. Около мигрантите например, се взимат милиарди евро. Около историята с нашите изселници навремето,Турция получи 10 милиарда долара от ООН. Илюстрирам ви с факти умението на турските ръководители да използват всяка една ситуация, за да получават пари, но в същото време никога да не загърбват стратегическия интерес на Турция. Това с ЕС беше една голяма игра, един фарс, и това сега става пределно ясно.

- Но в Турция има места, които си съперничат с много модни западни дестинации. Да вземем например една Анталия. Според вас, няма ли населението в тези модерни и напреднали като начин на живот региони в Турция, да се възпротивят на плановете на Ердоган?

- Да, има региони в Турция, които живеят в един модерен свят, и не вярвам на хората там идеята за султанат да им се хареса. Мисля, че Турция е в състояние на реална възможност за гражданска война. Проблемът с кюрдите също е много голям. Мащабът на този конфликт е огромен, защото кюрдите са десетки милиони. В Ирак имат автономия. Голямата цел на Турция в конфликта в Сирия е всъщност, да не допусне сливането на сирийските с иракските кюрди по протежението на турската граница. Защото това би означавало възможност за въздействие в самата Турция. И Ердоган, както виждате, изгражда не телена, а бетонна стена, за да не допусне това. Но по-важното за нас е какви ще бъдат отношенията на България с Турция оттук нататък. Ще се върна към началото на разговора ни – че за първи път български президент има смелостта да заяви, че България държи на своя суверенитет и няма да допусне външна намеса във вътрешните работи на нашата държава.

- Но, г-н Шопов, какво значи „няма да допусне”?! Вие сам казахте, че не можем да разчитаме на собствена армия и на сигурни съюзници.

- Суверенитетът на една държава се брани по много начини. Моята теза е, че българските политици и евродепутати трябва така да работят в структурите на ЕС и НАТО, че да поставяме ясно своите проблеми и да търсим разбиране и нови съюзници по отношение на тази реална за нас, заплаха.

- Вие, както разбрах, работите по втората част на книгата си „Турският въпрос и държавната сигурност”. Какво съдържа тя?

- В нея се опитвам да направя анализ на външнополитическите доктрини на САЩ, от самото създаване на държавата до днешни дни, и влиянието на Щатите върху международната политика. Турският въпрос е част от голямата световна политика. Тръмп, според мен, ще продължава да провежда една агресивна политика, която е производна на всички досегашни американски доктрини.

- „Изигра” ли ни Тръмп?

- Рано е още да се каже. Ако има при него някаква непредсказуемост и нестабилност, смятам, че рано или късно те ще бъдат вкарани в едни рамки на поведение, които ще отговарят на интересите на лобитата в Белия дом. На първо място сред тези лобита ще бъде това на военно-промишления комплекс.

- А не забелязвате ли една промяна в поведението на американския президент напоследък, която прилича на опит да се хареса на критикарите си?

- Той трябваше да се съобразява с критикарите си, докато беше кандидат-президент. Като президент ще трябва да взима решения, за които ще се съобразява повече с американския Конгрес, заради възможността да прокара тези решения.

- Не почна ли да променя Тръмп интонацията, по отношение на Русия?

- Това, което се говори по време на една предизборна кампания е едно, а това което ще се случи по-нататък – съвършено друго. Така че е нормално.

- Събитията в Сирия ясно оформиха „триъгълника”: Турция-Русия-САЩ. За обикновените хора в момента е съвършено неясно обаче, какво точно се случи в Сирия? Имам предвид химическата атака...

- Ако се опитаме да бъдем безпристрастни – два са вариантите за разкриване на истината: единият е, че сирийската армия е нанесла ударите, което ми изглежда малко вероятно, тъй като проверките сочат, че сирийската армия не разполага с химическо оръжие. Навремето в Ирак, когато избухна подобен скандал, накрая се установи, че не е имало никакво химическо оръжие!.. ИДИЛ е разполагал, а може би и разполага с химическо оръжие, а има информация, че сирийски военни самолети са атакували складове на ИДИЛ. Там е имало бомби със зарин. Може тези бомби да са се взривили, и по този начин да се е получило обгазяването?.. . Другият вариант – сирийските въоръжени сили да са използвали химическо оръжие, ми изглежда пълна лудост,защото те трябва да си дават сметка, че един такъв акт ще бъде използван за атака срещу Асад. Кой луд би си направил подобен проблем, в ситуацията, в която в момента се намира Сирия?! Затова руснаците предложиха да се направи проверка на място – да се изясни истината, и после да се взимат решения. Но на Тръмп очевидно му трябваше удар за престиж, за доказване пред света, че САЩ е силната ръка, която удря по масата. Крайният резултат на този удар, от военна гледна точка, не е така внушителен, както го описват американците. По-скоро е част от една пропагандна война, в която руснаци и американци спорят колко от изстреляните ракети са попаднали в целта.

- Мислите ли, че ако се случи нещо, което застрашава суверенитета на България, Русия ще се намеси на наша страна?

- Да се разчита на Русия, при положение че България е член на НАТО, е изключено. Русия, според мен, не би се ангажирала по никакъв начин. Тук нещата са малко по-други. Ще се върна към реалния повод да бъде свален руският самолет, за който бе доказано, че е бил свален. Поводът беше, че руснаците започнаха да бомбардират автоколони с цистерни, които изкарваха хиляди тонове суров петрол от кладенци в Сирия и Ирак, окупирани от ИДИЛ. Именно когато руснаците удариха тези колонии и унищожиха десетки автоцистерни, беше свален руският самолет. Това беше предупреждение на Турция, Русия да спре атаките си. Реално погледнато, финансирането на ИДИЛ до голяма степен ставаше в резултат на продажбата на суровия петрол, който се изкарваше през територията на Турция към черноморски пристанища. И тука е вече големият въпрос: Каква е действителната роля на Турция в този световен конфликт?

- Г-н Шопов, вие сте информиран аналитик на световните събития, и както разбрах, скоро ще публикувате вашите анализи и в личен блог?

- Всеки ден се случват любопитни неща и аз искам да ги споделям с хората, с конкретна позиция по дадени събития в реално време. Искам да запозная и по-голям кръг читатели със съдържанието на книгите си, тъй като те дават възможност за по-детайлно навлизане в историята на един проблем, който е много важен за България. Ще се опитам да привлека в блога си и мои колеги, дипломати с голям опит в различни страни по света - те също да споделят мнения по конкретни теми. Смятам, че това ще е полезно и достъпно за голям кръг хора. Живеем в сложно време и хората имат нужда да споделят опита и впечатленията си от ставащото.