Конституционният съд (КС) допусна единодушно за разглеждане по същество искането на президента за установяване на противоконституционност на текстове, свързани с прокурора, който може да разследва главния прокурор или негов заместник.

Това се случи само две седмици, след като Румен Радев оспори новата идея, които управляващите приеха. Така конституционните съдии дадоха знак, че няма да бавят делото, за да не се стигне до ситуация, при която вече има избран такъв прокурор, а впоследствие регламентът, по който ще работи, да бъде обявен за противоконституционен.

Освен това допускането на делото за разглеждане означава, че Висшият съдебен съвет (ВСС) вече трябва да вземе решение дали ще открие процедурата по избор на новия прокурор или не. От една страна, по закон съветът трябва до 25 май да избере първия разследващ главния прокурор. От друга - Административнопроцесуалният кодекс задължава ВСС да спре производството, когато КС съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим закон, уточнява правният сайт "Лекс".

Държавният глава не оспори в КС всички изменения в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), с които се уреждат изборът, статутът, правомощията и дейността на новия прокурор, когото той нарича "особен". Никоя от тях не се отнася до реда за избирането на новия прокурор, а са свързани с това, че актовете му са изключени от вътрешен контрол в прокуратурата, че той извършва разследването срещу главния прокурор, че делата срещу обвинител №1 се гледат в спецсъда, че отказите на новия прокурор да образува досъдебно производство се обжалват в съда.

Според Радев с въвеждането на фигурата на особен прокурор по разследването срещу главния прокурор и с предаването на подсъдността по неговите дела изцяло към Специализирания наказателен съд се засягат основни конституционни ценности като независимостта на прокурорите в рамките на съдебната власт, равенството на гражданите пред закона и забраната на извънредните съдилища.

Като заинтересувани институции по делото в КС са конституирани НС, МС, ВСС, ВКС, ВАС, главният прокурор, директорът на НСО, Висшият адвокатски съвет и омбудсманът.

Освен това становище ще могат да дадат и 11 неправителствени и съсловни организации.

За правно мнение са поканени и 30 представители на правната наука, сред които проф. д.ю.н. Васил Мръчков, проф. д.ю.н. Георги Митов, проф. д.ю.н. Лазар Груев, проф. д.ю.н. Маргарита Чинова, проф. д.ю.н. Румен Марков, проф. д-р Веселин Вучков, проф. д-р Георги Близнашки, проф. д-р Гергана Маринова, проф. д-р Даниел Вълчев и други.

Те ще имат 30 дни, за да изпратят на КС становищата си.