Служебният правосъден министър Крум Зарков представи днес на пресконференция предложенията на екипа си за механизъм за разследване на главния прокурор.

Механизмът е редактиран вариант на подготвения от екипа на бившия министър Надежда Йорданова, част от който остана да работи и с Крум Зарков. Корекции са направени заради становището на Венецианската комисия, в което бяха отправени поредица от препоръки, предаде БНР.

Допълненията, свързани с механизма за разследване на главния прокурор

При данни за извършено престъпление главният прокурор или негов заместник да бъдат разследвани от съдия. Той ще бъде избиран на случаен принцип измежду дали съгласието си наказателни съдии от Върховния касационен съд (ВКС) и от съдии от окръжните и апелативните съдии с ранг съдия от ВКС, които през последните 7 години са работили като наказателни съдии.

Избраният ще бъда назначаван за прокурор ад хок от Прокурорската колегия.

При развитие на разследването срещу обвинител №1 ще бъде избиран втори съдия, който ще бъде назначаван за заместник-главен прокурор.

Чрез тази фигури се гарантира, че прокурорът, разследващ главния прокурор, няма да е напълно безконтролна фигура.

"Имаше наскоро една фраза на главния прокурор Гешев, че никой няма да иска да си го причини. Тоест това е действително много висока отговорност, но ние вярваме, че българските магистрати съвсем спокойно могат да я реализират", каза Крум Зарков.

Отказът, прекратяването или спирането на разследването ще подлежат на съдебен контрол, обясни правосъдният министър.

Сваля се мнозинството за избор, временно отстраняване и освобождаване на главния прокурор. Досега това можеше да стане с гласовете на минимум 17 члена на ВСС. Сега ще са достатъчни 13 гласа.

Министерството на правосъдието предлага и изменения в Наказателно-процесуалния кодекс

"Направени са предложения, които да изпълнят над 70 осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, свързани с неефективно разследване и защитата на правата на пострадали от престъпления. Необходимо е да се преодолее дисбалансът между правата на обвиняемия, подсъдимия и осъдения, от една страна, и на пострадалия от престъпления, от друга", обясни министър Зарков.

В тази връзка се предлага следното:

Дават се допълнителни гаранции за защита правата на пострадалия - правото да обжалва отказа на прокуратура да образува наказателно производство и право да иска ускоряване на наказателно производство и преди привличането на обвиняем.

Разширяват се хипотезите за назначаване на особен представител на уязвими лица.

С цел борба с корупционните практики се въвежда фигурата на лицето, направило съобщение за извършено престъпление като субект в досъдебното производство в ограничени хипотези.

Въвежда се съдебен контрол в началната фаза на процеса, като обжалването на постановлението за отказ да се образува наказателно производство ще е с по-широк обхват и ще включва всички тежки престъпления, включително и такива, чието извършване може да доведе до нарушаване на основни права.

"Тези въпроси, които остават в сянка, са от изключително естество и вече ги комуникирахме и на комитета, който следи за изпълнение на решенията на ЕСПЧ, така че да свалят механизма за наблюдение на България, ако парламентът приеме измененията", каза министър Зарков.