Историята на българските президенти показва, че за да бъде виждан като сериозен политически фактор, президентът трябва да заеме критична позиция спрямо съответното правителство – та дори да е бил издигнат от управляващата партия.

Това коментира за Дир.бг политологът Евгений Дайнов по повод явния конфликт между държавния глава и ГЕРБ, в частност и премиера Бойко Борисов. 

В случая, с Радев не е така – издигнат бе от сегашната опозиция, БСП. Събирайки всичко това стигаме до извода, че Радев най-сетне се опитва да се придвижи от ролята на експерт към ролята на политик. Най-лесно това минава през конфликт с правителството. Да не говорим, че ГЕРБ непрестанно му дават поводи: ту го обвиняват в лобизъм за самолети, ту Цветан Цветанов го описва като човек без морал, защото се бил развеждал.

Оттук насетне интересното ще е, дали в своя конфликт с ГЕРБ президентът ще осъзнае, че за да стане политик му трябва политическа база – т.е. да идентифицира група граждани, чиито представител да играе. Ако не успее – или не разбере, за какво му е необходимо това – значи още не е станал политик. Ако успее – ще е интересно да се види, коя група граждани припознава като „своя” (няколкото пъти, в които той досега налагаше вето, го идентифицират като клонящ предимно „в зелено”; да видим, дали това е сериозно).

"Кумгейт", закономерният апогей на управлението по модела "ГЕРБ" 

Изключително интересен и важен сюжет, в който се разкриват основни правила и закономерности на политиката:

а/ Когато в една политическа система няма автентична опозиция, всички напрежения и крамоли в обществото нахлуват в управляващата партия и така я дестабилизират.

б/ Когато – какъвто е случаят с ГЕРБ – управляващата партия упражнява властта като олигархия („група богати мъже, управляващи в свой интерес”), дестабилизацията рязко се усилва. Защото олигархията е формата на управление, която е най-много заредена с потенциал за кавги и трусове.

в/ Към горното добавяме манталитета на ГЕРБ, който е феодално-комунистически: властта да е структурирана като пирамида, отгоре да се упражнява единоначалие, без да има обратна връзка по линия на разделение на властите или демократични процедури.

Събираме а/ с б/ и с в/ - и стигаме до извода, че „Кумгейт” е закономерният, обективен (т.е. не-зависещ от ничие желание) апогей на управлението по модела „ГЕРБ”.

Неоспорваното, олигархично-феодално управление на всякакво ниво – от държавата, през София и до всяка община (освен – отстъпените на ДПС) гарантира, че рано или късно ще се получат скандали (власт-имащите ще се изпокарат помежду си за пари) и мощен отпор от страна на обществото (на което е писнало да гледа как, вместо да се управлява за общото благо, се краде от общите ресурси). Тепърва, ще рече, се започва с трусовете, скандалите, оставките и отлюспванията.

Крачка назад за Комисията по досиетата и спора за нея

Признак на слабост от страна на ГЕРБ. Тръгнаха като завоеватели, отдръпват се като разбити авари. Това поведение е още един израз на гореописаните процеси на дезинтеграция на модела „ГЕРБ”.

И никак не е случайно, че БСП, която досега бе „опозиция” предимно проформа, изведнъж зае остро опозиционни позиции – както по този въпрос, така и по „Кумгейт”. Социалистите надушиха кръв във водата и бързат да си припишат катастрофите на ГЕРБ като своя заслуга.