Преди три дни прокуратурата повдигна обвинение на Семерджиев заради това, че е заплашил директорката на ИАЛ Асена Стоименова да я уволни, ако не назначи за свой заместник посочен от него човек, въпреки че е в конфликт на интереси.

В два поредни дни той отговори с изявления чрез пресцентъра на здравното министерство, в които отрече обвиненията, обяви, че са в стил "гузен негонен бяга" и атакува Стоименова.

Днес той излезе с нова позиция на сайта на ведомството, в която се казва:

"Фактическата обстановка в ИАЛ показва, че свръхконцентрацията на власт в едно лице, което години наред не желае да назначи свой заместник в разрез с Устройствения правилник, не само че се е превърнала във фактор за еднолично и незаконосъобразно управление, но също и за отказ да докладва и да се съобразява с висшестоящ орган на власт, какъвто се явява министърът на здравеопазването. Това очевидно е причината директорът да търси "спасение" от работодателя си чрез докладване в прокуратурата, което настоящият директор е извършвал нееднократно през годините".

По думите на Семерджиев подобен вид "функционална приватизация" на държавен орган и осигурената му пълна безконтролност обяснява множеството неблагоприятни ефекти върху здравната система като цяло и лекарствената политика в частност.

"Този факт вероятно стои и в основата на масирания натиск, упражняван върху министъра на здравеопазването от фармацевтични асоциации, фирми и други подконтролни субекти, но не само. Подобно единодействие между контролен орган и подконтролни субекти срещу ресорен министър е демонстрация на своеобразен картел на нерегламентирана власт и други ресурси", се казва още в изявлението.

В него са публикувани и конкретни данни и цифри:

“Известно е, че в добре управляваните здравни системи разходите за лекарства се движат обикновено в диапазона 12-15, максимум до 20-25% от общите разходи за здравеопазване. В България за 2016 г. картината е следната – за здравноосигурителни плащания в Закона за бюджета на НЗОК са били предвидени 2.8 млрд. лв., в това число за лекарства са определени 750 млн. лв., а за медицински изделия – 80 млн. лв. или общо 830 млн. лв., следователно за лечебните заведения остават 1.9 млрд. лв.

В същото време общите разходи за лекарства, изделия и други лекарствени средства за 2016 г., които включват както публични, така и частни разходи, се оценяват на 3.5 млрд. лв. Дори да се предположат над 1 млрд. лв. частни разходи за лечебна помощ, съотношението пак остава с повече от 30% превес на разходите за лекарства“.

Според Семерджиев изводът е, че неефективното управление и липсата на контрол очевидно са превърнали здравната система на България в “една голяма аптека“.

“Зная, че бръкнах в гнездото на осите и реакцията не закъсня. Готов съм в съда, ако въобще се стигне до там, да представя факти и доказателства, които ще разтърсят не само българското общество“, заявява той.