Иво Христов за програмата: Външната политика на кабинета ще бъде мултивекторна
Борбата с олигархията вече започна, обобщи вицепремиерът
Чуйте статията:
Управленската програма не може да бъде приета като разписан график за действия, тя създава хоризонт на усилието, заяви вицепремиерът Иво Христов в студиото на БНТ по повод документа, който разписва 20 ключови сфери на действие и реформи на кабинета "Радев" до 2030 г. Програмата е над 200 страници и беше приета и публикувана от правителството в сряда.
В раздела за мащабната конституционна реформа е предвидено да запишем в основния закон запазването на кеша след въвеждането на дигиталното евро.
"Конституционно гарантиране на правото за разплащане в брой като елемент на икономическата свобода. Така ние съхраняваме някакъв марж, в който българският гражданин ще бъде свободен за разплащане в кеш. Направиха го и други страни, впрочем. Хърватия, Австрия, Унгария е на път да го направи", аргументира намерението на кабинета Иво Христов.
По думите му това е елемент на икономическата свобода. Христов подчерта, че дигитализацията на разплащанията е неизбежна и това е технологичен процес, но в същото време съхраняването на свободата е приоритет.
"Хората трябва да имат възможност в някаква степен, в определен обем, до определен праг да могат да плащат и кеш. Да оставим настрана, че има хора, които са чисто и просто дигитално непригодни поради възраст, поради това, че са израснали с друго образование и други навици.", каза вицепремиерът.
По повод приоритета за борба с олигархията той заяви, че тя вече е започнала.
"Системата "Сигма" за анализ на обществени поръчки ги вкарва в един много по-тесен коридор на приемливи цени и идентифицира онези, които се отклоняват от тези цени. Тя е своеобразен филтър, тъй като фирми и компании, изобличени в злоупотреба с цените, сключили неправдоподобни договори. Има случаи за фирма, която взима 200 хиляди за окосяване на 20 декара площ през зимата. Тези фирми отпадат от възможността да кандидатстват за последващи обществени поръчки", заяви Христов.
По думите му това е една първа, вече работеща стъпка. Христов сравни олигархията е раково образувание.
"Изрязването на всички тези метастази ще отнеме много време и е сложно. Изисква прецизност. Хората очакват бързи резултати, които, обяснимо, и ние бихме се радвали да ги постигнем бързо. Но това изисква постъпателни усилия, промени в законодателството, административни мерки, кадрови промени.", обясни той.
Вицепремиерът се обърна към чуждите инвеститори с подканата, че у нас вече има стабилна политическа перспектива за 4 години напред.
"Има ясна власт, която има намерение да върне закона и го прави. Институциите започват да влизат в роля и политиката се връща в институциите. Тя се правеше с телефонното право доскоро. Сега виждате, че всички министри ходят на парламентарен контрол и премиерът се явява на парламентарен контрол, което Борисов рядко правеше. Виждате, че постепенно нещата се канализират", обобщи той в навечерието на 100-те дни на кабинета.
Христов коментира още, че външната политика на страната ще бъде мултивекторна, а не еднопосочна. В програмата е записано, че кабинетът ще развива двустранни отношения с всички от Изток на Запад, с които сме пряко заинтересовани.
"Да е мултивекторна е предимство и достойнство на една политика. Ако една външна политика гледа само в една посока, значи тя просто не забелязва остатъка от света. В момента големите икономически събития се случват в Азия, а не се случват вече в Европа. Икономически събития се случват и в Близкия изток, които пряко ни касаят. И ние трябва да гледаме и натам", описа световния тренд вицепремиерът.
Той призна, че вижда опасност от това Европа като общност да изпадне в изолация. "И това вече се забелязва, тъй като диалогът по европейските въпроси, Украинската война, протича през главата на Европа, между Съединените щати и Русия.", коментира вицепремиерът.