Илияна Йотова: Твърдо вярвам, че властите у нас трябва да бъдат разделени
Дезинформацията е най-голямото предизвикателство пред демокрацията и отказът да се получава достоверна информация е отказ от собствените ни права, смята вицепрезидентът
Кабинетът трябва да поработи и тогава ще го коментирам. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова малко преди началото на форум за борбата на гражданското общество срещу дезинформацията, която тя определи като едно от най-големите предизвикателства пред демокрацията.
"Аз съм от хората, които твърдо вярват, че властите трябва да бъдат разделени, и че всеки трябва да си носи отговорността за решенията", подчерта вицепрезидентът. Тя категорично отказа да коментира процедурата по предсрочното освобождаване на главния прокурор Иван Гешев, както и дали има политически натиск или натиск от прокуратурата към политиците.
По отношение на думите на премиера Николай Денков, който преди дни определи като саботаж освобождаването на заместник-министрите малко след избирането на редовното правителство, Йотова каза:
"Аз искам само да му припомня времената от 2017 г., когато той за първи път стана служебен министър на президента Радев. За колко време той самият смени своите заместници".
В отговор на въпрос Йотова коменира и резултатите от задължителните матури по БЕЛ, на който зрелостниците получиха едва средна оценка 3,93.
"Нужна е много сериозна и дълбока реформа, макар че тази дума вече не би трябвало да я употребяваме, защото отдавна се изпразни от съдържание. Реформа, която трябва да се отнася не само към съдържанието на учебниците, но и за подготовката на самите учители, работата с родителите, която сме изоставили тотално и мотив за това децата да знаят добре и да пишат и четат на български език", смята вицепрезидентът
Нека погледнем как изглеждат учебниците на децата, добави Йотова и припомни конференцията "Образованието - ключ към историческата памет, родолюбието и просветеното общество", проведена този март, на която беше обсъдено съдържанието на учебниците. За съжаление тази дискусия не беше подета след това от професионалистите, каза Илияна Йотова.
"Като че ли родителите започнахме да толерираме повече това, което те срещат в интернет пространството с един доста изопачен език и повече терминология, която дори не е нужна в една определена възраст, отколкото да ги учим на а,б,в", коментира още вицепрезидентът.
"Дезинформацията е най-голямото предизвикателство пред демокрацията", посочи още Илияна Йотова по време на участието си в конференцията "Гражданите могат да преборят дезинформацията", организиран от форума е Икономическият и социален съвет на Република България съвместно с Европейския икономически и социален съвет.
Лъжливите слухове и дезинформацията са световна заплаха от много дълго време, но днес опасността е много по-голяма, защото цифровите платформи увеличават десетократно пропагандирането и разпръскването на фалшивите новини, обясни вицепрезидентът.
"В условията на силно конкурентна среда медиите разчитат на информационни субсидии, като публикуват текстове от чужди медии, без да посочват връзка с оригинала. Или често пъти публикуват само една част от този оригинал така, че да променят съдържанието. Това също е фалшива новина", каза Илияна Йотова.
Социалните мрежи се превърнаха в медии, изместиха пресата, станаха канал за комуникация - много леснодостъпен, и използването му е запълнено с манипулация, която не изисква никаква предварителна подготовка, коментира Йотова. Тя отбеляза, че е достатъчно човек да има мобилно устройство, за да проникнеш до тези средства за комуникация. Ако преди това да изпратиш послание до публиката изискваше мобилизация на много средства - в цифровата ера всичко това стана баналност, достъпна за всеки, каза още вицепрезидентът.
Според нея този достъп до манипулация направи много трудно отделяното на доброто от лошото и истинското от неистинското в медийната среда. Илияна Йотова цитира изследване Евробарометър от април т.г., според което 60% от българите смятат, че могат да разпознаят дезинформацията.
"В същото време в страната властваше скептицизъм относно пандемията и ваксинацията. Конспиративните теории заемат значително място в публичното пространство, а медийната грамотност е изключително ниска. България се нарежда на последно място по медийна грамотност в рамките на страните членки на ЕС", посочи вицепрезидентът.
Дезинформацията е съвкупност от средства за комуникация, които целят да заблуждават хората или общественото мнение заради лични или частни интереси или да се влияе на общественото мнение, обясни Йотова. Ако оставим дезинформацията да ни завладява отвсякъде, ние самите се отказваме от собствените си права, каза още тя.
Според вицепрезидента борбата с дезинформацията изисква помощта и на държавата, чрез специализирани институции, регулатори, законодателна рамка с правила за използване на онлайн платформите. Според нея дезинформацията е заплаха за националната сигурност.