Гледахте на живо в Dir.bg: Последен ден на преговори за бъдеща коалиция

Експертите на "Продължаваме промяната", БСП, ИТН и ДБ обсъждаха темите "Финанси" и "Международни отношения"

10:04 | 27 ноември 2021 | Редактор : Надежда Христова 38 4706 Снимка: БТА

Първият кръг от преговори за изработване на коалиционно споразумение за бъдещо управление приключи днес. От "Продължаваме промяната" определиха разговорите като "конструктивни и прагматични". Като победители в изборите те ще получат първия мандат за съставяне на редовно правителство.

47-о Народно събрание

Във фокуса на вниманието на бъдещите коалиционни партньори днес бяха темите "Финанси" и "Международни отношения". Разговорите се водят от лидерите на "Продължаваме Промяната" Кирил Петков и Асен Василев и в тях участват експерти от "БСП за България", "Има такъв народ" и "Демократична България".

От 10.00 до 13.00 часа бе предвидена дискусията на тема "Финанси", а от 15.00 до 18.00 часа - дебат по въпросите на международните отношения.

В четирите дни на преговори досега бяха обсъдени и набелязани мерки и приоритети за секторите енергетика, икономика, транспорт и правосъдие. Основни приоритети бяха определени и в секторите здравеопазване, земеделие, образование и електронно правителство, както и в секторите вътрешна сигурност, екология, регионално развитие и култура. Краткосрочни и дългосрочни мерки бяха очертани и за секторите туризъм, труд и социална политика, национална сигурност и спорт.

Финансовите преговори

Бюджет 2022 трябва да бъде приет до края на януари догодина. Това решиха представителите на група "Финанси" от "Продължаваме промяната", БСП, "Има такъв народ" и "Демократична България". Въпреки че желанието на всички е бюджетът да бъде приет в срок до края на настоящата година, Асен Василев, който най-вероятно ще заеме поста на финансов министър, обясни, че структурата на Министерския съвет ще е различна, което означава, че и финансовата рамка ще бъде напълно различна. По думите му не е обозримо да се приключи работата по него до края на годината.

Данък добавена стойност да остане намален и през следващата година за някои стоки и услуги като антикризисна мярка - около това намерение се обединиха представителите на четирите политически сили, които преговарят за коалиционно управление.

Асен Василев пое ангажимент прагът за регистрация по ДДС да бъде увеличен на 100 хиляди лева през 2023-а и на 160 хиляди лева през 2024-а година "при строг контрол за свързаност и глоби, ужасни глоби".

Кирил Петков, който се очаква да бъде премиер, се обяви за цялостна промяна в начина, по който биват харчени парите на данъкоплатците:

"Държавата не е собственик на тези пари. Ние сме едни разпределители, които имаме две задължения - да не се откраднат някъде по пътя и да ги харчим ефективно все едно, че са и те са си, нашите пари".

Минималната заплата през следващата година да не е по-ниска от 700 лева, а данъчните облекчения за родители ще се запазят и догодина. За това се договориха по предложение на БСП четирите политически сили.

Преговарящите се обединиха и около идеята да бъде въведен коефициент за определяне на максималния осигурителен праг, който догодина да бъде 2,3 от средната работна заплата. Предложението на "Продължаваме промяната" за ръст и въвеждането на коефициент, което фактически ще направи сумата 3400, доведе до разгорещен спор с представителите на "Демократична България".

Засега политическите сили само излагат предложенията си, а коментарът по тях предстои.

Международни отношения

В 15 часа започна и последният кръг от коалиционните преговори между "Продължаваме Промяната" /ПП/, "Демократична България" /ДБ/, "Има такъв народ" /ИТН/ и "БСП за България" по темата "Международни отношения".

В уводните си думи Кирил Петков поздрави всички партии, участващи в преговорите. Той посочи, че когато се постави националният интерес напред, партийните картички отпред нямат значение. "Когато махнем всички други, които не са работили по българския интерес, проблемите са толкова ясни, че това, което дискутирахме реално, е как да ги решим", каза Петков.

Той посочи, че в последните дни са се запознали със самите хора.

"Това са всъщност екипи, с които трябва да работим заедно. Аз лично бях много очарован от капацитета. Всеки беше сложил от партийните групи А отбора от собствения си екип", каза той.

Очаквано на фокуса на дебатите за външна политика бяха преговорите на Скопие за влазането й в ЕС и ветото, което България наложи.

От обединение "Демократична България" заявиха, че продлъжаващо блокиране на преговорите за членство на Северна Македония в ЕС не е в интерес на България.

Стефан Тафров предложи по този въпрос да бъде изработена пътна карта, която да стане част от преговорния процес.

"В картата да бъдат описани съвсем конкретни искания към Скопие. Картата трябва да включва конкретни неща като: конкретен график за изграждане на обща комуникационна инфраструктура; редовни общи заседания на кабинетите и парламентите, на които да се обсъжда прилагането на Договора за приятелство и другите мерки; ревизия на учебниците по история".

За нов обвързващ документ между София и Скопие се обяви и представителят на партия "Има такъв народ" Димитър Гърдев.

"Това, което искаме, е да се случат няколко неща. Първо - гарантиращ документ, че нямат малцинствени претенции - и териториални - също. Другото, което е изключително важно, е да бъде прекратен езикът на омразата. Искам само да обърна внимание, че ние поддържаме тези условия да бъдат предварително ясно изразени от преговорни групи и да бъдат поети определени ангажименти"

Гърдев настоя България да води по-активната политика в Европейския съюз.

ИЗБРАНО