Емил Караниколов: 858 язовира се нуждаят от спешен ремонт

Няма повод за паника

13:02 | 7 октомври 2018 | Редактор : Калина Петрова 27 1522 Снимка: БТА

От спешен ремонт в страната се нуждаят 858 язовира, съобщи в интервю за предаването "Неделя 150" на БНР министърът на икономиката Емил Караниколов.

По думите няма повод за паника заради състоянието на съоръженията.

В момента няма преливащи язовири. По стените няма поражения. Скоро ще започнат ремонтите, а държавното предприятие, което ще ги стопанисва, е почти готово, каза министърът.

Министърът заяви, че е почти готово и новото държавно предприятие, което ще стопанисва язовирите в страната:

"Вижте - 6816 язовира има в България. От тях 858 са в състояние за спешни ремонтни действия. В предаварийно състояние, които трябва спешно да се започнат, са около 414 язовира. На някой от язовирите ремонтите им са около милион - милион и половина, но имаме няколко големи, които и в момента имат оценка и са около 30 и няколко милиона лева. В един момент и тези 500 милиона няма да стигнат. Те ще бъдат разходвани публично, защото цялото общество знае за тези пари. Медиите винаги ме питат за това нещо. Няма как да ни оставят да разходваме и една стотинка, ако не публично".

В момента 82 общини прехвърлят над 2100 язовира на новото дружество, тъй като нямат пари да ги стопанисват. Някои водоеми са без документи и трябва да им се издадат нови. Има и язовири с добра документация, но в тежко състояние

"Имаме вече 18, подадени от Държавна агенция по метрология и технически надзор, която направи категоризация по спешност. Жалбата не ни спира и ние започваме спешно ремонтиране.

Язовир "Бели Искър" и яз "Огоста" са от големите водоеми, на които се налага скорошен ремонт:

"Към момента, няма никакви проблеми с нито един язовир - нивата са под минимума, няма някакви поражения по стените. Следят са нещата. Те са изпуснати под необходимите нива и съвсем скоро ще започнем ремонтни действия.Държавното предприятие, което ще ги стопанисва, е почти готово и мисля, че най-късно до другата седмица ще влезе в Министерски съвет да бъде одобрено като структура", каза Емил Караиванов.

Идеята да се ревизират всички приватизационни сделки на прехода министърът коментира с думите:

"Как контролираш нещо, което направено примерно в РМД-тата. Създава се работно- мениджърско дружество без никакви активи, без нищо и му се дава възможност по закона то да участва и да купи... Не може да даваш на един субект, който няма никакви пари, никакво банково финансиране, никакви собствени средства, да купя един актив. Ами ясно е, че той ще почне да залага и да разрязва. Какво да какво да търсим на тези рмд-та - това са кухи фирми. Давам пример за "Кремиковци" - имаме изпълнителен лист за 400 милиона. От какво да ги взема? Това е едно вземане, което никога няма да се плати, защото няма - няма субект, няма страна, тази страна няма никакъв актив.... Но все някъде има и продължаващи престъпления, последващи, но това вече е прокуратурата. Уверявам ви, че много много документи бяха изискани, бяха предадени справки, но до какъв етап са не мога да кажа. Все на много от преписките и изтекла и давност".

Не можем да кажем, че нашият икономически ръст е много добър. Той върви изключително добре, но е балансиран, което е изключително важно. Показателите са реални, което също е много важно. Всъщност, за миналата година ръстът от 3,6 ни нарежда на 12-о място в ЕС. Мисля, че в края на тази година също ще е така, каза министърът на икономиката.

Той отчете, че бизнесът вече се оплаква от недостиг на работна ръка, особено на квалифицирана:

"Затова основен приоритет на правителството е да инвестира в образование - 400 милиона лв повече в образование, 23 000 деца. В първата оперативна програма 2007 - 2013 година за научна и развойна дейност бяха отделени около 200 и няколко милиона евро, а в момента е с 50%. Това ни е приоритет, но това е болка на бизнеса и не го казвам само аз. Казват го от бизнеса, а вече чувам че и самите синдикати го казват".

Краткосрочните варианти за превъзмогване на недостига на работна ръка са два - внос на работници, за което се насочваме към българските малцинства в Украйна, Молдова, Армения и гражданите, напуснали пределите на България:

"По справка от Софийския университет, българските малцинства и тези, които са напуснали в последните 30 години, са около три милиона българи. Никак не е малко".

"Имаме добри работници, но трябва и постоянно да ги модернизираме", допълни министърът.

Доскоро инвестициите в у нас са били предимно в банковия и застрахователния сектор и фотоволтаиците, но в последните две години се забелязва ръст в инвестициите в дълготрайни материални активи - машини и съоръжения, което показва, че инвеститорите имат интерес и да останат дълготрайно в България, обясни Караниколов:

"За последните няколко седмици имахме две инвестиции за над 100 милиона. В едната само се откриваха 2000 работни места - това е за Плевен. В Пловдив имаше една за самолетни части. Колкото повече такива инвеститори дойдат в България, толкова повече ще се вдига стандартът и ще се подобрява ефективността на работната ръка, а съответно - и на пазара. Целта ни е колкото може повече инвеститори да идват, за да започна да се борят за работници. Борбата е една - подобряване условията на труда и по-високи доходи".

В момента, много от инвестициите в България не са от чуждестранни инвеститори, а ги прави българският бизнес.Много компании с чуждестранен произход пък се регистрират в България, за да могат да се ползват от привилегии на българското законодателство, изтъкна министърът:

"Българският бизнес започва да реинвестира в машини и съоръжение, което показва че динамиката е изключително добра".

По повод констатираното от вицепремиера Томислав Дончев изчерпване на икономическия модел, Караниколов обясни, че става дума за явление, обхващащо целия ЕС.

"В четвъртата индустриална революцията вече говорим за високи технологии, иновации, предприемачество. Вече няма как, ако искаме добри възнаграждения и добър стандарт, да не преквалифицираме нашите работници. Трябва да се направят центрове за преквалификация, а нашите деца още по училища да се учат за предприемачи- нещо, което 30 години не сме правили. Има хора, които много добре се справят, има и такива които са опитвали много пъти, но не им се получава. Просто трябва да учим. Не, че всички ще станат предприемачи, но трябва да имат някаква основа"

В индустрия 4.0 технологията се развива бързо и много от професиите ще изчезнат, за да се появят нови, каза министърът и даде пример с очакваната поява на автономни автомобили и камиони, които ще доведат до изчезването на добре платените превозвачи. Той коментира и поисканото от БСП намаление на ДДС за някои стоки услуги от непосредствена необходимост и на ВМРО за ограничение на надценката за стоки от потребителската кошница

"Диференцираните ставки ги има в някой от държавите. Тук обаче много сериозно трябва да се види върху кои стоки и как това ще повлияе на пазара, а и как ще повлияе на Държавния бюджет", заяви той по повод предложението на БСП. В Министерството на икономиката вече работят по предоставените от ВМРО текстове:

"Едни такива мерки, от една страна, могат да дадат ефект, но може да се окаже, че той е в съвсем временен, а след това да се случи доста по-лошо. Мисля, че и колегите от ВМРО го разбират, но нека да подготвим анализа. Той ще им бъде представен и те ще си вземат решение дали оттук нататък ще продължат с този текст. Разбирам ги, те правят всичко възможно да помогнат на хора които са в неравностойно положение, но все пак трябва да видим как ще повлияе това на общата картина", каза Караниколов.

Не всички цени растат, успокои министърът - при захарта и олиото има намаление, а покъпването при хляба се дължи и на лошата реколта:

"Към момента, за нас най-важното е възнагражденията на хората да растат повече отколкото цените. За миналата година бизнесът увеличи размера на работната заплата с 11%. За пенсионерите тази година от първи юли дадохме повече 3,8 процента. Инфлацията в момента е 3,5- тоест, те са изядени. Затова се предвижда догодина да се даде 5,7. Доходите трябва да растат по-бързо, отколкото цените. Затова се увеличават и в бюджетната сфера".

Българската икономика се влияе от много външни фактори, включително отношенията между големите световни сили и ситуацията в Турция, изтъкна министърът, който допълни, че разговорите с Русия за по-изгодни цени на газа вече са започнали.

ИЗБРАНО