Европейската комисия настоятелно призова днес България да изпълни изцяло решението на Съда на ЕС от 5 април 2017 г., когато съдът установи, че нашата страна е нарушила задълженията си по директивата за качеството на въздуха.

Какво още трябва за по-чист въздух

Съдът отчете, че у нас не се спазват изискванията за пределно допустимите концентрации на фини прахови частици в атмосферния въздух и за свеждане до минимум на продължителността на времето на превишаване на стойностите. Макар да отбелязва, че е постигнат известен напредък, ЕК е обезпокоена от бавните промени и от липсата на съгласуван подход между властите за опазване на околната среда и другите служби на национално и местно равнище.

През май ЕК предприе политически действия, за да подпомогне усилията на държавите от ЕС за постигане на целите за качеството на въздуха. Действията по правоприлагане, които се предприемат, за да се помогне за осигуряването на чист въздух за всички европейци, са част от този по-широк политически подход, пише в съобщението, цитирано от БТА.

България все още не е приела всички необходими мерки за подобряване. Страната е приела мерки чрез изменение на разпоредбите за движение по пътищата, включително за надзора на отпадъците от излезли от употреба превозни средства и техническите прегледи. Въпреки че това е стъпка в правилната посока, други мерки, които могат да допринесат за подобряване на качеството на въздуха, като например нови изисквания за съдържанието на сяра и пепел във въглищата и брикетите, използвани за битово отопление, все още са на етап планиране, отбелязва ЕК.

Ако България не предприеме необходимите действия и случаят отново бъде отнесен до Съда на ЕС, могат да бъдат наложени глоби. България разполага с два месеца, за да отговори, допълва комисията.

От МОСВ отговориха, че "за да имаме по-чист въздух е необходим политически консенсус и воля за предприемане на непопулярни мерки". Министър Нено Димов заяви, цитиран в официално съобщение, "общините са тези, които имат задължението за постигане на нормите за качество на атмосферния въздух, но голяма част от тях все още не припознават този проблем". А проблемът, според него, трябва да се припознае и като национален.

Лишаваме ли престъпниците от незаконно придобитото

Европейската комисия призова днес България и Румъния да въведат изцяло правото на ЕС за временната забрана (замразяване/запор) и изземане (конфискация) на средствата и облагите от престъпна дейност. С директивата се установяват минималните правила за обезпечаването на имущество при възможно последващо изземане и за отнемането на имущество при наказателни дела. Благодарение на действащите разпоредби на ЕС това улеснява националните власти при отнемането и възстановяването на средствата и облагите от престъпна дейност в ЕС, се посочва в съобщението.

Според законодателството на ЕС "облаги" е всяка икономическа изгода, придобита пряко или косвено в резултат на престъпна дейност, а "средства" - всяка собственост, използвана или предназначена за използване за извършване на престъпна дейност. Запорът и отнемането на собственост, придобита чрез престъпна дейност, лишават престъпниците от тяхното незаконно придобито имущество. Това е много важно средство за борба с организираната престъпност и начин да се прекрати "изпирането на облаги" от престъпна дейност и повторното им влагане в законни или незаконни бизнес дейности, коментира ЕК.

Държавите от ЕС трябваше да въведат директивата в националното си законодателство до 4 октомври 2015 година. България и Румъния не са изпратили уведомления до ЕК за национални мерки. Затова днес ЕК реши да изпрати мотивирани становища. България и Румъния разполагат с два месеца за отговор, а в противен случай ЕК може да реши да отнесе въпроса до Съда на Европейския съюз, се посочва в съобщението.

Как настаняваме мигранти и как им помагаме

Европейската комисия съобщи, че е решила днес да изпрати официално уведомително писмо на България за неправилното прилагане на законодателството в областта на убежището.

Комисията е установила, че недостатъците в българската система за предоставяне на убежище и свързаните с нея помощни услуги са в нарушение на директивите за процедурите за убежище, за условията на приемане и Хартата на основните права. Опасенията се отнасят до настаняването и законното представителство на непридружени непълнолетни; правилното откриване и подпомагане на уязвими кандидати за убежище; предоставянето на подходяща правна помощ; задържането на кандидати за убежище и защитните мерки в рамките на процедурата по задържане.

Ако България не предприеме действия в следващите два месеца, ЕК може да изпрати мотивирано становище по този въпрос, се посочва в съобщението.