Боряна Димитрова: Недоверието към политическата класа катализира протести

Политологът не съзира обективни условия за предсрочни избори

15:05 | 3 януари 2019 | Редактор : Калина Петрова 25 3815 БГНЕС

Можем да очертаем няколко ключови процеси от 2018 г., които влияят на европейските избори и местния вот през тази година - "Брекзит", сблъсъка на националпопулистките и евроинтеграционните течения, оттеглянето на Ангела Меркел от лидерския пост в ХДС, а на българска почва - намаляващия кредит на доверие към правителството и цялата политическа класа. Това казва социологът Боряна Димитрова, управител на социологическа агенция "Алфа рисърч" в интервю пред сп. "Клуб Z".

Според нея, за резултатите от местните избори най-важен фактор ще е резултатът от евроизборите. В зависимост от него на есен може да имаме или само общински вот, или две в едно - местни и парламентарни избори.

Виж още Влизаме в година на забранени реформи

Периодичното надигане на протестни вълни срещу управлението според нея, говори за дремещи социални напрежения: недоволство от управленския стил и от оправдаването на управленска или организационна некадърност с политически клишета; и вътрешен бунт срещу неуважението на властта към гражданите.

Оставката на вицепремиера Валери Симеонов от морална гледна точка е била неизбежна, въпрос на време, казва тя. След нея стават по-видими вътрешните разломи и коалиции, които или ще намерят някакво ново балансиращо статукво, или ще доведат до предсрочни избори след (или дори заедно с) европейските. Оставката на Симеонов увеличава тежестта на ПП Атака, а с това на два скачени съда - проруското лоби и това на ДПС. И припомни, че на практика всички номинации на Атака за членове на кабинета са близки именно до Движението. С продължаващи отстъпки пред ДПС, ГЕРБ може да запази кворума, но нечий "златен пръст" ще бъде непрекъснато на спусъка. Видимата зависимост от Движението не е в полза на Борисов и колкото и нежелан вариант да са предсрочните избори, той би отишъл на тях. Другата възможност е "патриотите" да намерят нов modus vivendi - по призива на Сидеров. Което би означавало да удовлетворят желанието му да е евродепутат и да легитимират зависимостите му, но видимо да се държат като "разумен коректив" на управлението и да не правят очебийна зависимостта на ГЕРБ от ДПС. Ако стиковат интересите си в тази конфигурация, кабинетът може да изкара и по-дълго. Поне докато не стане ясно колко енергия има в протестите и кого могат да доведат до властта.

Виж още Емотиконите на 2018-а - харесване, усмивка и гняв

Боряна Димитрова не съзира обективни условия за предсрочни избори. Гневът и стремлението на хората винаги са били за две неща - за истината и за хляба. В момента икономически основания за масови протести няма. По-сложен е въпросът с истината, т.е. с доверието към моралната легитимност на властта, с усещането дали тя служи на хората, или си служи с хората. Тук нещата не стоят добре. Недоверието към политическата класа е повече от кризисно и в този смисъл протестни настроения могат да бъдат катализирани. Проблемът е, че на сцената няма убедителен субект, който да изрази въжделението на хората към истината в политиката. Зад сцената някои актьори, изглежда, като че ли загряват, но дали измежду тях ще има автентични - предстои да видим.

Не виждам страст у новите поколения, които излизат на сцената, т.е. 30-40-годишните да поемат съдбите си и съдбата на страната в своите ръце. Когато това стане, те ще излъчат и своя лидер. Да си припомним, че когато Борисов става главен секретар на МВР и започва политическата си кариера, той е на 42 години. Новите лидери ще бъдат от поколението на днешните "четиридесет".

Стратегията на опозицията ще се определя от динамиката на електоралната подкрепа. БСП има може би още месец-два, за да види дали зимата ще бъде зима на "нашето недоволство", или ще трябва да се задоволи да остане втора на евроизборите. Проучванията сочат, че електоралната подкрепа за ГЕРБ намалява, но не дотолкова, че да падне под БСП. Самата Корнелия Нинова не успява да се въплъти в образа на по-желаната алтернатива. В тази конфигурация за БСП е ключов въпросът за "съюзника". След /правителството/ Орешарски коалицията с ДПС е "забранена". Остава вариантът с някакъв нов гравитационен център - около Румен Радев, Слави Трифонов - който да събере онези недоволни, които БСП не може да привлече. Създаване на подобна формация и коалиране с нея е единственият възможен ход на БСП, но и най-големият страх - че може да създаде потенциален съюзник, който безпроблемно да се превърне в неин реален конкурент.

Виж още Андрей Райчев: Евроизборите ще изиграят ролята на предсрочен вот

На въпрос какво е реалното приближаване в електоралните позиции между ГЕРБ и БСП, социологът посочва, че дистанцията е от порядъка на 2-3 процента. Интересното е, че въпреки перманентните кризи в управляващата коалиция ГЕРБ успява да удържи позициите си, а БСП не успява да вземе заветните 3-4 процента (т.е. малко над 120 000 гласа), за да се превърне в първа политическа сила. Ето защо, ако иска да има някаква управленска перспектива, за нея е жизнено важно да сформира своя електорална "патерица".

Попитана дали може да разчита на такава "патерица" ГЕРБ, тя заявява, че не вижда нови съюзници на ГЕРБ. Партията прояви силно политическо късогледство, когато разтрогна коалицията с Реформаторския блок, атакува го силно и на практика обезсили неговия електорален потенциал. Реформаторският блок не успя да се развие като проект и като управленска зрялост, което е проблем и за ГЕРБ, и за проевропейската ориентация на страната.

Според Димитрова, бъдещето на формациите от "Обединени патриоти" е неясно. Ако по чудо останат заедно, могат да използват инерцията от управлението и да влязат в следващ парламент. Поотделно почти сигурно са обречени на фиаско. Изглежда обаче, че стратезите за промяна на геополитическото статукво отреждат на Атака, а вероятно и на част от ВМРО нова роля. Т.е. тяхното бъдеще може да е свързано с поредната отявлено непатриотична игра.

На въпрос как биха се отразили вътрешните противоречия в левицата и опозиционните настроения срещу Корнелия Нинова върху амбициите партията да управлява и да се представи добре на предстоящия евровот, социологът е категоричен. БСП има традиции на вътрешни течения, кланове, подмолни битки или интриги. Истината изисква да кажем, че част от тези битки са битово-икономически, но друга част са политически и идеологически. Местните партийни организации, влиятелните "барони" в тях, избирателите, имат своите предпочитания, виждания, убеждения. Голяма част от симпатизантите са с твърди, изградени през годините убеждения и не е лесно да ги променят в зависимост от конюнктурната ситуация.

На въпрос по какъв начин биха променили политическата ситуация заканите на влизане в политиката на шоумена Слави Трифонов и реализирането на проект около президента Румен Радев, тя смята, че ако слуховете за такива проекти продължат, без да намерят материален израз, те ще се превърнат в поредния евъргрийн на политическата сцена и като такива ще загубят шанса си още преди да са се родили.

Тя не вижда основание да се прави аналогия между предстоящият евровот и ситуацията при правителството на Пламен Орешарски през май 2014 година. Тогава имаше широки протестни движения, както и силен обществен дразнител. Евроизбори 2014 бяха превърнати във вот на доверие за правителството на Орешарски, както от избирателите на ГЕРБ, така и от тези на Реформаторския блок.

Предстоящият евровот също ще бъде тест за правителството, но европейските измерения ще присъстват много по-силно. Разделенията в Европа, новите движения и течения, миграцията, ядрото и периферията ще бъдат важни теми в дебатите и за политическите формации е от ключово значение как те ще бъдат вплетени в националния контекст. Може би единственият валиден паралел с 2014 г. е, че резултатът от евровота ще определи продължаването или предсрочното прекратяване мандата на кабинета "Борисов 3".

ИЗБРАНО